Карл Май - В долината на смъртта

Всичко това никак не бе по вкуса на разглезената сеньорита. Час след час минаваше, ала никой не се поинтересува от нея. От неспокойствието вън заключи, че стават важни неща, но така и никой не се появи да задоволи любопитството й. Не можейки да владее повече нетърпението си, тя извика накрая високо и неколкократно името на Олд Файерхенд.

Апачът отвори вратата и грубо й заповяда да млъкне, ала тя му се изсмя. Отново и отново прозвучаваше силно и пронизително от камерата името Олд Файерхенд. Накрая пазачът се замисли. Ами ако скуоу искаше да направи някое съобщение на великия воин, може би някое важно признание? Той остави един свой другар на стража пред вратата и отиде да потърси ловеца.

Когато Олд Файерхенд влезе в затвора на Миранда, беше веднага посрещнат с упреци.

— Това ли са ви обноските спрямо една дама?

Олд Файерхенд повдигна сериозно рамене.

— Не ви е по-зле, отколкото на мастър Уилкинс и дъщеря му, за които явно не се замисляте достатъчно често. Престанете с упреците си!

— Няма да престана и си искам свободата!

— Ще имате възможност да предявите искането си пред съдията.

— Нямам никаква работа със съдията.

— За дете ли смятате Олд Файерхенд, та мислите, че можете да го баламосвате?

Сега Миранда опита по друг начин. Сложи ръце на гърдите, хвърли му умоляващ поглед и каза със сподавен глас:

— Сеньор Файерхенд, наистина ли можете да бъдете толкова жесток спрямо една беззащитна жена? Миля ви, не, на колене ви заклевам, имайте жалост към мен! Вечно ще ви бъда благодарна!

При това тя наистина се хвърли пред него на земята и поиска да прегърне коленете му.

Олд Файерхенд отстъпи бързо крачка назад.

— Станете, сеньорита! Вашите комедии пред Олд Файерхенд не минават. Не сте попаднала на подходящия човек.

Миранда се изправи бавно. Като че някакво чувство за срам понечи да я споходи. Но само за миг. После тропна яростно с крак.

— Е, добре тогава! Втори път определено няма да ви падам в краката. Вие не сте достоен за това, глупако!

— Ха така, сеньорита! Така повече ми харесвате, сега поне показвате истинското си лице.

— Направете ми услугата да ме освободите от присъствието си!

— Вашето желание е заповед за мен. Впрочем вие въобще нямаше да ме повикате, ако толкова малко държахте на мен.

С тези думи Олд Файерхенд й обърна гръб, ала Миранда го улови за ръката.

— Стойте, сеньор, още не! Трябва по-напред да ми изпълните една молба. Да, длъжен сте, защото не бихте могъл да сте толкова жесток и да ми откажете тази дреболия!

— Молба?

— Сеньор, аз умирам тук от скука. Постът, който сте поставил пред вратата ми, не говори друго освен индианските си дрънканици, от които дума не разбирам. Бъдете така любезен да ми пратите някой пазач, който да знае английски или испански.

— За да можете да му разиграете малко театро? О-о, прозирам ви! Онова, което не ви се удаде при Олд Файерхенд, вероятно би могло, си мислите, да успее при някой друг. Нали?

По трепването на Миранда ловецът разбра, че е нацелил вярното.

— Вие сте варварин! — кипна тя. — Казаха ми, че сте родом от Германия. Това си пасва с поведението ви. Всички немци са варвари, които не знаят как трябва да се държи един кабалеро пред дама.

Ловецът я погледна спокойно в искрящите от гняв очи. Погледът му беше стоманенотвърд и пред този поглед джафкането й накрая замлъкна.

— Доня Миранда — заговори Олд Файерхенд. — Вие ме наричате варварин и даже поругавате моето отечество. На приказките ви ще заявя, че тъкмо за немеца жената е свещена. За честта и достойнството на жената той рискува живота си. Но за това се изисква и самата жена да поддържа на висота своите женски ценности. Към жена-демон, която се дава на разположение на окаяни престъпници като инструмент, в ролята на мюре, накратко казано, сама каля собствената си чест, немският мъж се отнася според заслуженото. Разбрахте ли ме?

Без да дочака дума в отговор, Олд Файерхенд напусна килията.

Пред къщата горяха няколко огъня, около които лагеруваха червенокожите. Марикопи, мохави и апачи можеха да се наслаждават на откритите провизии, особено на тютюна и да разискват събитията от последните дни.

В тези разкази като червена нишка се вмъкваше благоговението, с което говореха за Винету и Олд Файерхенд.

Междувременно апачът беше напуснал постройката и провесил Сребърната карабина на рамо, крачеше самотно в нощта през каменната пустош на Долината на смъртта.

При белите също никой не мислеше за сън. Спасени и спасители седяха заедно и не се уморяваха да питат и отговарят, да разказват и обясняват.