Карл Май - Крюгер Бей

— Да. Или по-скоро наистина ще са луди ако не ги поискат. Ще ви предадем в ръцете им само при условието, че така ще постъпят. С вас им правим такъв голям подарък, който те с радост ще приемат, защото после лесно ще си платят данъка, а и ще им останат още много животни, с които ще си покрият загубите.

— Говориш като дете! Откъде ще вземем хиляда и шестстотин женски камили?

— Нима всяко животно си няма своята цена, за която може да се купи? Същото е и с женските камили.

— С пари ли искаш да плащаме? Че толкова суха пара няма в цялата страна. Ние не плащаме, а разменяме. Но ти не го знаеш, защото си чужденец!

— Нима съм казал, че трябва да плащате с пари? Щом при вас има само разменна търговия, тогава никой няма право да ви попречи да изплатите хиляда и шестстотинте камили с някаква друга разменна стока. Знаете каква е цената на една камила, на едно говедо, на един кон, на една овца и на една коза и можете лесно да пресметнете колко коне, говеда, овце или кози ще трябва да предадете вместо камилите. Впрочем това все още не е всичко, което ще трябва да платите.

— Още ли има? — избухна той.

— Да. Известни ли са ти обясненията към Корана от Са-махшари и Баидауи?

— Не.

— Те двамата са най-прочутите му тълкуватели и са единодушни: който опозори чужда жена, той убива честта й и трябва да заплати половин кръвна дан. Но онзи който я измъчва, той убива честта на мъжа й и трябва да плати целия дийе. Разбираш ли какво имам предвид?

— Аллах да те погуби! — скръцна със зъби той.

— По нечовешки начин сте измъчвали жената, която спасих, и сте погубили честта на мъжа й. Това струва колкото цялата кръвна дан, което ще рече сто женски камили. При това ще бъда тъй добър да не прибавям към сметката опасността, на която сте изложили и сляпото дете. Но ви се заклевам, че няма да спасите живота си, ако заедно с хиляда и шестстотинте камили за убитите не дадете и още сто на жената! Тя е бедна и искам заради изтърпяните мъчения да я направя заможна.

Това беше вече прекалено много за шейха. Той бързо направи две крачки напред и изкрещя:

— Куче, откъде накъде ще искаш нещо и ще ни заповядваш! Какво те засягат всички тези неща? Ти си умопобъркан щом си въобразяваш, че две големи племена на тази страна ще вземат да се съобразяват с твоите желания! Ако не ми бяха вързани ръцете, щях да те удуша. Но ето ти това! Заплювам те в лицето!

И той наистина изпълни заканата си. Но както си седях на земята аз бързо се наведох настрани, така че той не улучи целта си. Тогава Крюгер Бей извика:

— Отведете тези песове, иначе съвсем ще побеснеят! Те чуха какво искаме, а ние няма да отстъпим нито на йота. Ще ги предадем на улед аярите и ще трябва да заплатят кръвната дан според Корана и освен това още сто камили на жената, ако не желаят да се простят с живота си. Ако виновниците не са достатъчно богати, тогава нека племето им помогне!

Бедуините бяха отведени настрана. По мой знак задържаха само шейха, чийто крака отново бяха вързани.

В този момент слънцето залезе, настъпи времето на могреба, молитвата, която се казва, когато дневното светило се спусне зад хоризонта. Всеки керван си има един човек, който се нагърбва със задачата пръв да изговаря молитвата. Ако той не е мюсюлмански духовник, дервиш или служител в някоя джамия, тогава ще е обикновен мирянин, който много добре познава предписаните действия на тази церемония. При нас тази служба се пое от моя приятел стария Селям. Едва що слънцето бе докоснало хоризонта, когато със силен ехтящ глас той започна да вика:

— Хай ала’с салат, хай ала’л фелах! Аллаху акбар. Ашаду ла илаха ил’ Аллах, ашаду ана Мохамед арасул уллах — хайде на молитва, на избавление! Бог е много велик! Признавам, че няма друг Бог освен Бог. Признавам, че Мохамед е пратеник на Бога!

След това следваха предписаните за тази молитва славословия, състоящи се от трийсет и седем стиха или строфи, при които в джамиите се изгарят различни благовония с опиум. Всички войници бяха коленичили с лице обърнато към Мека и се молеха с такова смирение и всеотдайност, каквито човек би искал да пожелае на някои християни. Само шейхът нямаше възможност да се моли, защото беше здраво вързан. Той почти не откъсваше поглед от мен и забелязах, че ме оглеждаше с израз на презрение и подигравка. Навярно си мислеше, че съм забравил заканата си да го накажа още преди вечерната молитва. Но скоро щеше да разбере, че се е лъгал. Все още не се беше стигнало до ашиях, последната молитва, а аз се канех да се позанимая с него преди и тя да беше изговорена.