Карл Май - Сатана и Юда

Обърнахме се и се затичахме обратно. Спряхме се чак където пътечката излизаше на дъното на котловината. Там имаше голям скален отломък, зад който спокойно можеше да се скрие един човек. Винету се притаи зад него.

— Нека моите братя завият зад ъгъла, за да не ги види вождът. Аз ще го пропусна да мине, след което ще скоча зад него на коня и ще го пленя. После моите братя могат да се втурнат срещу нас.

Ние двамата с Емъри изминахме тичешком оставащите двайсетина метра до изхода на пътечката и там се скрихме зад ъгъла на скалата. Малко по-късно чухме, че вождът приближава. Заслушахме се в тропота от копитата на неговия кон. В този миг той сигурно беше в близост до скривалището на апача… а ето че вече го бе отминал… сега… сега конят спря. Разнесе се сподавен вик. Изскочихме иззад ъгъла. Животното стоеше на пътеката. Винету беше коленичил на гърба му и с двете си ръце здраво стискаше команча за гърлото. Притичахме до тях, смъкнахме от коня втрещения от уплаха индианец, обезоръжихме го и го вързахме със собственото му ласо, като силно стегнахме ръцете му към тялото. После го отведохме до място, където нямаше възможност да ни забележат отгоре, принудихме го да седне на земята и вързахме също и краката му така, че остана да лежи пред нас като бебе в пелени.

— Нека моите братя бдят при него — каза Винету, — а аз ще се изкача бързо до горе, за да наблюдавам команчите.

Апачът се отдалечи. Голямата стрела лежеше в краката ни и гледаше с очи, в които се четеше неописуема ярост. Друг на негово място най-вероятно би си мълчал. Но вождът беше повярвал, че отдавна сме напуснали котловината, и сигурно изгаряше от нетърпение да узнае как ни се е удало да го подмамим в тази клопка. Ето защо той попита:

— Къде се беше скрил Поразяващата ръка със своите спътници, та не успяхме никъде да ги открием?

— В гробницата на баща ти.

— Уф! Защо не избягахте веднага?

— Защото не искахме да си отидем без конете и оръжията. Както виждаш, вече си ги взехме.

— Винету и Поразяващата ръка са много дръзки воини — с мъка процеди той, защото се задавяше от гняв.

— Тогава значи разбираш, че воините на команчите би трябвало да са значително по-умни, за да успеят да ни задържат в плен. Вие успяхте да ни заловите, защото един зъл човек ни предаде. Но повторно това няма да ви се удаде. А пък идеята да ни затворите в гробницата на баща ти беше такава, че можеше да хрумне само на един толкова млад воин като теб.

— Но все още не сте ни избягали!

— О, чувстваме се в толкова голяма безопасност, сякаш на този свят не съществуват никакви воини на команчите! Нужна ми е само тази единствена пушка, която виждаш в ръката ми, за да ги изпратя всичките във Вечните ловни полета. Сигурно си чувал за тази карабина.

— Да. Злият дух ти я е дал. С нея можеш да стреляш колкото си искаш, без да е необходимо да зареждаш.

— Щом го знаеш, не бива да казваш, че твоите воини пак ще ни заловят.

Той замълча, затвори очи, след малко пак ги отвори и като ми хвърли изпитателен поглед, попита:

— Аз съм в ръцете ви. Какво ще правите с мен?

— Ти искаше да ни подготвиш мъчителна смърт. Щяхме бавно да умрем от глад и жажда в гробницата на Силната ръка. Каква участ очакваш ти сега от нас?

— Смърт. Сигурно ще ме измъчвате, но от устата ми няма да чуете ни вопъл, ни стон.

— Ние няма да те изтезаваме, няма и да те убием. Ти не ни измъчва, а се отнесе към нас с уважение като към храбри воини. Затова ще си тръгнем и ще те оставим тук, за да те намерят по-късно твоите воини и да те освободят. Винету и Поразяващата ръка не жадуват за човешка кръв. На времето те нямаше да застрелят и баща ти, ако той не беше изгорил съвсем невинните четирима бледолики.

В този момент Винету се завърна. Той беше чул последните ми думи и се обърна към вожда:

— Да, нека Голямата стрела обясни на воините си, че Винету е приятел на всички червенокожи мъже и гледа на синовете на команчите като на свои врагове само тогава, когато те се държат враждебно към него. Ти искаше да ни убиеш. Затова можехме да ти поискаме живота, но няма да ти го отнемем. Обаче ще ти вземем нещо друго. Искахме да заловим един бледолик, който е голям престъпник. Ти взе под закрилата си този човек и му разреши спокойно да си отиде заедно с жената, която не е омъжена за него. После ни докара тук. Така онзи мъж спечели голяма преднина, която ще можем да стопим само с много добри коне. Воините на команчите имат тук ездитни животни, които са значително по-хубави от нашите. Ние ще ги разменим срещу три от вашите коне. Аз ще взема твоя жребец. Хау!