Карл Май - Сатана и Юда

Даже и да не бяхме толкова добре осведомени, пак бихме предположили, че ако все още се намираха в това селище, преследваните от нас хора трябва да се търсят в американската част на града. А ние знаехме, че срещата щеше да се състои в «салуна» на Пленър. Естествено и през ум не ни мина да отидем в тази странноприемница и тримата наведнъж. Напротив. Спряхме пред едно друго място наречено хотел. Двамата с Винету останахме там, а Емъри продължи с коня си към Пленър, за да отседне при него. От нас тримата англичанинът най-малко биеше на очи. Казахме му колкото може по-рядко да се мярка пред хората в странноприемницата и му възложихме задачата да събере възможно най-подробни сведения.

Както вече споменах, пристигнахме привечер. Бяхме изморени и ни се искаше да си легнем да спим навреме. Когато го казах на келнера по време на вечерята, той възрази:

— Джентълмени, постъпвате много погрешно. Наистина Албюкърки е затънтена и печална дупка, но щом веднъж ти се предлага подобно нещо, човек трябва да му се наслади, вместо да отиде в леглото си.

— Че какво толкова има? Изглеждате ми много въодушевен, мастър!

— И наистина е така! Би трябвало само да видите испанката, сър!

— Вече съм виждал не една и две испанки. Каква е тя?

— Певица. Казвам ви, че целият Албюкърки е полудял по нея. Тя мислеше да пее само една вечер, но толкова я харесаха, че реши да даде още две представления. Днес ще пее за последен път.

— И как му е името на това изключително същество?

— Пахаро.

— Хмм! Много хубаво звучи!

— Истинско испанско име. И тя е истинска испанка, макар че както изглежда, най-много й допада да пее немски песни.

— Какво? Една испанка, която пее немски песни?

— Да Това учудва ли ви? Тя сигурно знае защо го прави. Хората могат да си мислят за немците каквото си щат, но те имат хубави песни като никой друг народ. А сеньора Марта Пахаро умее да ги пее. И освен това би трябвало да чуете какви чудеса върши брат и с цигулката! Казвам ви, че няма друг такъв музикант като този Франсиско Пахаро!

— Значи Марта и Франсиско Пахаро, така ли? Правите ме любопитен. Може би все пак ще отида да чуя дамата. Къде е концертът им?

— В салуна отсреща. Вече няма билети. Всичко се разпродаде.

Само аз разполагам с още няколко. Всъщност мястото струва един долар, но ако ми платите два долара, можете да получите един билет.

— А-а значи искате сто процента печалба, а? От мен да мине.

Дайте ми два билета!

Защо купих билетите въпреки двойната им цена ли? Много просто — пахаро означава на немски Фогел (птица), а братът и сестрата се казваха Марта и Франц. Нямаше как да не се сетя за моите стари познати още от Германия, за хората, заради чието наследство заедно с Винету тръгнах да пътувам за Египет и Тунис, а сега отново се бях озовал в Америка. Испанка, която пее немски песни, това не беше много за вярване. По-скоро певицата е немкиня, която тук в Ню Мексико си е присвоила испанско име. Казах на Винету за какво става въпрос и той веднага изяви готовност да посети заедно с мен концерта.

Имаше само половин час до започването. Следователно трябваше да побързаме и затова се втурнахме към отсрещната страна на улицата. Келнерът съвсем не беше преувеличил нещата, поне що се отнасяше до посетителите. Салунът също беше дъсчена постройка и може би побираше около шестстотин души. Въпреки това имаше съвсем малко свободни столове, и то най-отзад.

Само след броени минути прииждащите посетители бяха принудени да заемат място между редиците или пък да останат навън в коридора. Виждаше се един издигнат за случая подиум, на който беше поставен роял. В съседство се намираше малко помещение, което, отделено с плътни завеси, беше на разположение на изпълнителите.

Когато бе даден знак за започването на концерта, двамата излязоха на сцената. Да, те бяха, Франц Фогел и неговата сестра. Той държеше своята цигулка, а тя седна пред рояла, за да му акомпанира. Той изпълни блестящо една пиеса и аз забелязах, че беше напреднал значително. Марта седеше така, че я виждах в профил: Без съмнение, тя бе станала още по-красива. Страданията през последните години още повече бяха одухотворили лицето й, а чертите му бяха придобили постоянен израз на меланхолична сериозност. След първото изпълнение двамата се оттеглиха от сцената.

При второто излизане главната роля се падаше на Марта, а съпроводът бе на Франц. Тя изпя един испански романс, и то толкова великолепно, че бе принудена да го повтори. Тя носеше дълга черна рокля, съвсем затворена по врата. Нямаше други бижута или украшения освен една червена роза в косата. След всяко изпълнение двамата се сменяха, като взаимно си акомпанираха.