Карл Май - Сатана и Юда

— Не. Общувах с него само като хазаин с наемателя си.

— Но сте предал съобщението му на мисис Силвърхил!

— Мислех, че правя добро. Той замина за Сейнт Луис и каза, че ще се върне. Преди да отпътува ме помоли с помощта на сина ми да разбера дали тук ще се появят трима мъже, за да хвърлят подозрения върху Смол Хънтър. В такъв случай трябваше незабавно да уведомя дамата.

— Платиха ли ви?

— Даде ми няколко долара.

— Хмм! Това пак не говори във ваша полза.

— Сър, аз съм беден човек и за да свържа двата края, съм принуден да взема всеки предложен ми долар. Съвсем ли е невъзможно да остана настрана от цялата история?

— Трудно. Е да, ако никой друг не научи нещо!

— Никому няма да кажа нито думичка, сър, нито думичка!

— Добре! Къде се намира тъй нареченият Хъдзън, който е живял у дома ви?

— Знам само, че заедно със слугата на Смол Хънтър е тръгнал за Сейнт Луис.

— Виждахте ли този слуга?

— Да, няколко пъти идва тук. Двамата си приличат.

— Защото са братя. Ами накъде замина мнимият Хънтър?

— До преди малко си мислех, че е тръгнал за Индия, но докато бях при мисис Силвърхил, тя, вероятно от невнимание изпусна една дума, от която си направих извода, че той няма да отиде в Индия.

— Каква беше тази дума?

— Каза, че мистър Хънтър се е погрижил тя да може да отиде бързо при него. Бързо? Никой няма да използва тази дума в случай, ако става въпрос за човек, заминал за Индия.

— Наистина. И как стана така, че й се изплъзна тази необмислена дума?

— И аз не го разбирам. Отидох при нея, за да изпълня обещанието си. Тя ме посрещна в една стая, където й предадох съобщението. Знаеше за какво става дума, но изглежда не беше чувала имената на тримата очаквани мъже, защото когато й ги казах, тя страшно се изплаши, побърза да ме изведе навън в преддверието и там продължихме разговора си. После ме попита дали имам време срещу възнаграждение да я придружа, за да свърши някаква работа. Съгласих се и тя ме накара да я почакам на стълбите. След това се появи с прислужничките си и аз трябваше да нося нейния куфар. Тя каза, че Олд Шетърхенд бил в жилището й и че искала незабавно да отиде при мистър Хънтър, който се бил погрижил тя да може бързо да се присъедини към него. Ето как изпусна въпросната дума.

— А после къде отидохте с нея?

— В хотела «Грейт Юниън» Тоест, отидох сам. Заедно с прислужничките си тя остана да ме чака наблизо. В хотела трябваше да й купя билети за влака.

— Какви билети й купихте?

— Това беше много объркана работа. Тя искаше да стигне до Гейнсвил още с първия влак, и то колкото можеше по-бързо, защото се страхуваше да остане в Ню Орлиънс макар и само още един час. Тъй като в момента нямаше директен влак за там, аз взех билети за Джаксън, Виксбърг, Мънроу и Маршъл, а оттам за Далас и през форт Уърт до Гейнсвил.

— Този път наистина много заобикаля. Тя можеше да отпътува значително по-късно и ако беше използвала линията отвъд реката, пак щеше да пристигне по-рано в Гейнсвил.

— Страхът й от Олд Шетърхенд я подгони незабавно да напусне града.

— И също страхът й я накара да се разбъбри пред вас. Успяхте ли да научите още нещо?

— Не, сър. Казах ви всичко, каквото знам. А сега имам ли право да се надявам на снизхождението ви?

— Хмм, би ми се искало! На първо време ще продължа издирването си. Ако разбера, че сте бил честен към мен, никъде няма да споменавам името ви, но ако сте ме измамили, в такъв случай се пригответе да прекарате дълги години в затвора.

— Щом е така, нямам причина да се страхувам.

— Well! Тогава сбогом! За вас ще е по-добре повече да не ви виждам. Няма да купя гривната. Това беше само един претекст, както лесно и сам можете да се досетите.

— Естествено! — въздъхна той с облекчение. — Но, сър, не можете ли да ми кажете откъде знаете за случилото се между мен и мисис Силвърхил. От мига, когато влязох при нея, до самото й отпътуване от града тя разговаря единствено с мен. И въпреки всичко сте толкова добре осведомен!

— Това е моя тайна, мистър Джефърс. Ако полицията иска да е годна за работа, понякога трябва да е малко и всезнаеща.

— И нещо друго. Не бихте ли могли да отскочите до жилището на мисис Силвърхил? Каза ми, че Олд Шетърхенд я е изненадал у дома. Затова избяга. Заключила го е. Струва ми се, че този човек е все още затворен и не може да излезе.

— Не се тревожете за него! Прерийният ловец не се оставя тъй лесно да го уловят. А дори и някой път Да се случи, той знае много добре какво да направи, за да се измъкне.