Карл Май - Сатана и Юда

В сградата беше тъмно. Не се забелязваше никаква светлинка. Навън цареше вече сумрак и съвсем слабият чезнещ дневен светлик не смогваше да си пробие път през мръсотията на малките прозорчета.

Нейде отстрани доловихме гласове. Изглежда идваха откъм кухнята и само там мъждукаше някаква светлинка, трептяща от малка лоена свещ. Някакъв мъжки глас каза:

— All right! Всичко е предвидено. Веднага ще осветя целия «saloon».

Откъм тази посока се приближиха леки стъпки и нейде близо до нас заглъхнаха. Ако това беше Юдит, с която бе разговарял съдържателят на странноприемницата, то сега тя седеше в същото помещение, наречено от него «салун». Пипнешком се придвижихме напред и се добрахме до някаква маса, до която бе поставена пейка. И масата, и пейката бяха сковани от грубо рендосани дъски. Насядахме.

После дойде съдържателят и донесе една лампа, която остави на масата.

— Е-хей, та тук имало и други посетители! — възкликна той. — Добре дошли, джентълмени! Ще останете ли да пренощувате в хотела? Имаме изискано ядене, хубави легла и много ниски цени!

— Ще видим — отвърна Емъри. — Имате ли бира?

— Истинска английска «Портър».

— Тогава дайте ни три бутилки! Но ако това божествено питие не ни е по вкуса, ще си го пиете сам!

— Бих се радвал, но едва ли ще ми се падне това удоволствие. Междувременно аз си имах едно друго удоволствие, което беше много по-голямо от пиенето на неговата без съмнение неприятна ечемичена помия. Щом донесе лампата, видях, че от другата страна на нашата маса имаше още една пейка и на нея седяха… Юдит и нейните две индианки! Какви физиономии направиха и трите, щом ме зърнаха! След като гостилничарят се отдалечи, аз се изправих и се поклоних:

— Мисис Силвърхил, както виждате, вчерашната ни среща ме очарова толкова много, че просто не мога да се разделя с вас. Олд Шетърхенд откри следите ви, макар че накарахте друго лице да ви купи билетите.

— Вие… вие тук в Гейнсвил? — изрече със заекване тя.

— Може би въпреки цялата ви хубост щях да си остана в Ню Орлиънс, но в бързината си да заминете час по-скоро вие забравихте нещо, което ви е толкова необходимо, че незабавно взех влака, за да ви го донеса. Ето го, сеньора!

Извадих от джоба си бележката с обещанието за женитба, разгърнах я и я поднесох към светлината на лампата. Тя прочете редовете и грабна листчето от ръката ми.

— Това е мое! Този документ ми стига. Е, сега може да загубя всичко, което не успях да взема със себе си!

— Да, задръжте бележката, сеньора! С нея можете да принудите един от най-големите мошеници да постъпи почтено с вас, преди «hangman» [4] Палач — Б. нем. изд. да му метне примката на врата. Тогава тя изсъска злобно:

— Мълчете, клеветнико! С вас нямам никаква работа.

Тъкмо в този миг се върна съдържателят. Той щеше да й помогне в бедата. Тя се обърна към него:

— Сеньор, имате ли за пренощуване стая със здрава ключалка за една дама, на която й е невъзможно да остане тук в компанията на такива хора?

— Иска ли питане, ма’ам! — отвърна той. — Имам една стая, където дори и принцеса би се чувствала като в рая.

— Тогава заведете ме там заедно с моите прислужнички!

Той ни взе лампата и тръгна с жените. Къщата беше разделена на две помещения — едно по-голямо, където седяхме ние, и друго по-малко, в което беше кухнята, заедно с мястото, където живееше съдържателят. И двете помещения имаха дъсчен таван. В тавана на кухнята имаше четириъгълен отвор. Точно там съдържателят подпря една подвижна стълба и с лампата в ръка се изкатери горе. Юдит и индианките се видяха принудени да го последват. Ние останахме да чакаме в мрака, докато най-сетне след около четвърт час човекът се спусна по стълбата, дойде при нас и сложи на масата една лоена свещ.

— Извинете, мешърс! — каза той. — Днес разполагам само с една лампа. Трите големи полилея, които поръчах в Литъл Рок, ще пристигнат за съжаление едва вдругиден. Ще желаете ли да се нахраните?

— Да — отговори Емъри. — Какво предлагате?

— Крехко печено филе с палачинки.

— Кой е готвачът?

— Самият аз. Жена ми ще дойде чак вдругиден. Четиримата келнери, които взех на работа, трябваше още вчера да са тук, но сигурно се бавят, защото шивачът все още не е сварил да им ушие фраковете.

— Тогава е истинско щастие — обадих се аз, — че поне вие сте тук. Разговаряхте с дамата там горе. Тя каза ли ви закъде пътува?

— Не.

— А кога ще си тръгне оттук?

— Също не. Но нали преди малко чухте, че пожела стая само за тази нощ.