Карл Май: През дивия Кюрдистан

След това той се отдръпна и седна при нас. Един от свещениците донесе жив петел, който бе вързан за статива с връв. От лявата страна на птицата беше водата, от дясната — огънят.

Музиката отново прозвуча. Петелът подскачаше, без да обръща внимание на околните хора. Тихите звуци на флейтите не го смущаваха, но звукът се усилваше и той се ослуша. Протягайки глава, гой се огледа със зорки, умни очи и забеляза водата. Бързо протегна човка към съда, за да пие. Това събитие беше възвестено със звънливи, ликуващи акорди на тамбурините. Врявата наоколо, изглежда, раздразни птицата. Петелът изкриви врат и забеляза, че се намира в опасна близост до огъня. Помъчи се да се отдръпне, но не успя, защото беше вързан. Разярен, той проточи шия и се разнесе едно високо «Кукуригуу!», към което се присъединиха флейтите и тамбурините. Това може би го накара да сметне, че е призован на музикален дуел. Петелът смело се извърна към музикантите, изпляска с крила и повторно изкукурига. Последва същият отговор и разгорялото се състезание накрая така раздразни птицата, че с крясък тя се отскубна и се мушна в гробницата.

Музиката съпровождаше геройското дело с най-мощно фортисимо. Гласовете на свещениците се извисиха в ликуване и ето, последва и финалът, който измори както музикантите, така и певците. В края на изпълнението кавалите целунаха своите инструменти.

Последва продажбата на куршуми, за което вече споменах. Преди това обаче свещениците пристъпиха напред и направиха подарък на Али бей и на мен. Той получи седем куршума и аз седем. С остър предмет на тях бе гравирана арабска дума. На четири от моите куршуми се четеше «ал Шемс» — «слънце».

Продажбата се състоя във външния двор, докато във вътрешността на обграденото със зид място отново прозвучаха инструментите и пеенето. Напуснах светилището. Хрумна ми, че отгоре долината ще представлява чудно хубава гледка. Отправих се да взема Халеф да ме придружи. Намерих го да седи с бюлюк емини на площадката пред къщата. Очевидно разговорът беше оживен, тъй като чух Хаджията да пита:

— Какво? Това бил някакъв руснак?

— Да, един московец, Аллах да отсече главата му, защото, ако не беше той, и досега щях да имам нос. Раздавах удари като побеснял около себе си. Онзи мъжага обаче замахна към главата ми. Исках да избягна оръжието му и отстъпих назад. Ударът, който трябваше да улучи главата ми, срещна само…

— Хаджи Халеф — извиках аз.

Достави ми удоволствие поне веднъж да прекъсна прочутата история за носа. Двамата скочиха и се приближиха.

— Трябва да ме придружиш, Халеф, ела!

— Къде, сихди?

— Там, горе, на възвишението, за да видим как изглежда осветената долина.

— Емире, нека и аз да дойда — помоли Ифра.

— Нямам нищо против. Да вървим!

Изкачихме хълма над Баадри. Навсякъде срещнахме мъже, жени и деца с факли и фенери и всички радостно ни поздравяваха и заприказваха. Когато стигнахме върха, пред нас се разкри неописуема гледка. Няколко джесиди ни бяха последвали, за да ни осветяват пътя. Помолих ги да се върнат обратно или да угасят факлите. Който искаше да изпита цялата наслада, трябваше да стои на тъмно.

Долу в долината трептяха много пламъчета едно до друго. Хиляди светещи точки се кръстосваха, скачаха и се плъзваха насам-натам, танцуваха, стрелваха се и летяха една през друга. В далечината те бяха съвсем мънички, но по-близките до нас ставаха все по-големи. Светилището буквално се къпеше в блясък и светлина, а двете кули се издигаха в тъмнината на нощта със строга мъжественост. При това отдолу се извисяваха на приглушени вълни ехтящи, развълнувани гласове, прекъсвани често от силен, ликуващ вик. Можех да стоя тук с часове, да се наслаждавам и любувам на гледката.

— Каква е тази звезда? — прозвуча до мен въпрос на кюрдски. Беше един от джесидите.

— Къде — заинтересува се друг.

— Виж Pea кадишан там, вдясно!

— Виждам го.

— В него припламва една светла звезда. Сега отново! Виждаш ли я?

— Виждам я. Това е Киале бе сери.

Четирите звезди, които образуват външната страна на мечката в нашето съзвездие, се казват при кюрдите Старецът. Те мислят, че главата му е скрита зад съседно съзвездие. Трите звезди, които образуват за нас опашката на Голямата мечка (или «окът» на колата, както това съзвездие също се нарича), се именуват при тях Двамата братя и Сляпата майка на Стареца.

— Киале бе сери? Но той има четири звезди! — смяташе първият човек. — Това ще е Кумикджи сивиан.