Карл Май - Край Тихия океан

— Ти ли си сингът [154] Бонз от по-нисш ранг. Б. нем. изд. на този куанг-ти-мнао? — попитах го аз.

— Не — гордо отвърна той.

— Аха, тогава навярно си хо-шанг? [155] Бонз от по-висш ранг. Б. нем. изд.

— Да.

— Хубаво! Можем да посещаваме този храм, нали?

— Тук може да дойде всеки, който принася жертви на Бога и не забравя неговите служители.

— Теб няма да те забравим! Но изглежда ти пускаш в храма и такива мъже, които не правят никакви жертвоприношения пред статуята на Бога, а са негови врагове!

— Защо мислиш така?

— Видях, че на твоето божество е изтръгнат меча.

— Направи го чют-гур. [156] Тази дума означава «дявол». Навлязла е в китайския език от монголски. Б. нем. изд.

— Чют-гур ли? Че какво търси той тук в този куанг-ти-миао?

— Ти не знаеш ли, че е враг на боговете и ги напада, за да се бие с тях? Но те са по-силни от него. Той може да изтръгне меча на някой от тях, ала въпреки това те все пак го побеждават и го прогонват обратно в та-канг. [157] Букв.: «Огромна пещ» и означава ад, едно понятие, което китайците са възприели от християнството. Б. нем. изд.

— Присъствал ли си някой път на подобна битка?

— Не. Дръзне ли да стори това, дори и един бонз ще бъде убит.

— Значи все още не си виждал чют-гур?

— Не.

— А аз съм го виждал. Да ти го покажа ли?

— Няма да можеш.

— Мога и то ей сега, веднага!

— И къде е той?

Посочих към Търнърстик.

— Ето го! Разгледай го добре и ще разбереш, че вече си виждал този дявол.

— Говориш неща, които не мога да проумея.

— Говоря съвсем ясно. Ти каза, че чют-гур бил изтръгнал меча от ръката на твоето божество, следователно този мъж е чют-гур, понеже той свърши тази работа.

— Пак не те разбирам.

— Та нали и ти самият присъства! Паметта ти е къса, не стига от вечерта до сутринта. Ще трябва да й помогна. Къде е джиахурът?

— Не познавам такъв човек? Кой е този джиахур?

— Ти се обиждаш, когато те нарека синг вместо хо-шанг. Смяташ се за мъдър човек, за бонз, изучил из основи свещените книги, а не знаеш кои са джиахурите?

— Само фо е всезнаещ, хората не могат да знаят всичко.

— Като хо-шанг ти сигурно си бил в манастир и там е трябвало да изучаваш Шан-хай-кинг [158] Книга за планините и моретата. Б. нем. изд. и Хоан-ию-ки. [159] Описание на цялата земя — един от най-хубавите географски трудове, излезли в Китай. Б. нем. изд. Несъмнено познаваш също и фо-куъ-ки, а твърдиш, че не знаеш кои са джиахурите? Аз съм си-ийн, [160] Човек от Запада. Б. нем. изд. а в си-ти [161] Западните области (земи). Б. нем. изд. хората разполагат с едно много добро средство за опресняване на паметта.

— Дай ми и на мен от него! — подсмихна се бонзът.

— Ще го имаш.

После се обърнах към един от моряците с думите:

— Ей там в килера има складирани бамбукови пръчки, които се използват като пръти за окачване на фенерите. Донеси една-две. Този човек ще получи десет удара!

— Ай, ай, сър, ей сега ще стане!

Той се затича и бързо се върна с няколко бамбукови пръчки.

— Дръжте го здраво и нека двама от вас едновременно му шибнат по пет удара по гърба! — наредих аз.

Тази малка интермедия бе съвсем по вкуса на яките моряци. Те сграбчиха бонза и го принудиха да легне на земята. Той се съпротивляваше с все сили, но след като усилията му останаха напразни, си послужи с последното защитно средство:

— Нима ще дръзнете да биете един бонз? Великият фо ще изпрати чют-гура, за да ви отнесе в ада.

— Чют-гурът е вече тук и няма нищо против да получиш няколко удара — отвърнах му аз.

— Тогава ще се оплача от вас в синг-пу! [162] Министерство на правосъдието. Б. нем. изд.

— Оплачи се, но не забравяй, че ние не сме чия-дзъ и няма защо да се боим от твоя синг-пу! Познаваш ли джиахура?

— Не.

— Удряйте!

При първия удар китаецът нададе силен вик и още вторият удар прекърши съпротивата му.

— Спрете, познавам го!

Направих знак да преустановят наказанието.

— Виждаш ли какво хубаво средство имам за опресняване на паметта? Къде е джиахурът?

— Отиде си.

— Кога?

— Веднага след като се върна от канала.

— Накъде тръгна?

— Не знам.

— Къде са другите?

— Последваха го.

— И къде отидоха?

— Не знам.

— Лъжеш!

— Не лъжа. Те нито казват откъде идват, нито пък къде отиват.

— Паметта ти все още не е станала достатъчно дълга. Ще наредя да ти я удължат. Продължавайте! Още при първия удар той изрева:

— Спрете, знам къде е!