Карл Май - Край Тихия океан

— Да, той е вътре в миао. Щом влезеш веднага ще го видиш. Но първо трябва да принесеш една жертва на Бога.

— В какво се състои това жертвоприношение?

— В поднасянето на цветя и запалването на дзан-сианг. [151] Благоуханни пръчици. Б. нем. изд.

Човекът просто искаше нещичко да припечели. Не взех нищо от неговите цветя и дзин-сианг, а предпочетох да му дам един малък ком-ча, който той прие с големи благодарности и го раздели със своя другар.

— Има ли много куанг-ти-дзъ [152] Военни мандарини. Букв.: «Синове на Куанг-ти». Б. нем. изд. в този миао? — попитах аз.

— В момента все още няма нито един.

— А откога сте застанали двамата тук?

— От изгрев слънце.

— А вярващите молят ли се на Бога и през нощта?

— Да.

— Вие и тогава ли стоите тук?

— Не. През нощта идват само онези вярващи, дето не се боят от злите духове, с които могъщият Куанг-ти започва да се бори веднага щом се стъмни.

— А злите духове всяка нощ ли се появяват?

— Не знам. Но тази нощ сигурно са били тук, защото са изтръгнали меча на управителя на божиите конюшни. Обаче Куанг-ти е силен и могъщ. Той ги е прогонил.

— Какво казва този човек? — попита Търнърстик. — Говори много окаян китайски.

— Казва, че сме били китайски богове на войната.

— Сигурно нещо му се е разхлопало кормилото!

— Възможно е. Но той смята, че тази нощ тук са идвали зли духове, които са изтръгнали меча от ръката на идола. Ала могъщият Куанг-ти ги е прогонил. Следователно ние сме този Куанг-ти или богове на войната.

— Може би тези двама мъже знаят не по-зле от нас какво се случи тук.

— Не е изключено.

— Има ли все още Дракони в храма?

— Не.

— Well, тогава нека попретърсим тази бърлога на Риналдини. [153] Риналдо Риналдини — много популярен герой от разбойническия роман на XVIII и XIX в. Б. пр.

Минахме през входа и се озовахме в един двор, който образуваше правоъгълник. В него нямаше нищо друго освен две малки осмоъгълни пагоди, намиращи се съответно в средата на двете му тесни половини. През втората врата стигнахме до друг двор, където и вляво, и вдясно забелязахме два малки открити допълнителни второстепенни храма, в които пак седеше дебелата фигура на Куанг-ти в обичайната компания на своя син и на управителя на конюшните си. През трета врата влязохме в главния храм, който бяхме разгледали още предишната вечер. Зад статуите на божествата се намираше вече споменатата стая, която служеше като килер за различни вехтории, но от двата външни ъгъла на това помещение по една врата водеше към дворовете, където не се виждаше нищо друго освен по един четириъгълен кладенец. Всичко това беше обградено от дебел тухлен зид висок около петнайсет стъпки, който образуваше правоъгълник, чиято схема следва веднага.

[??? картинка ???]

А — първи двор; Б — втори двор; В — главен храм; Г — задни дворове; а — входове; б — пагоди; в — второстепенни храмове; г — кладенци в двата задни двора; д — килер за вехтории и храмови съдове; е — изходи от главния храм към задните дворове; ж — статуи на трите божества.

Едва когато излязохме от главния храм и се озовахме в последния двор, ние видяхме търсения от нас «Божи служител» и за моя голяма изненада в него разпознах човека, който предишния ден бе използвал срещу нас толкова славно онази пушка с фитила. Сега той носеше одеждите на бонз.

— Позна ли този тип, кептън? — попитах Търнърстик.

— Гръм и мълния, не е ли онзи знаменит артилерист, дето размахваше кривата гаубица.?

— Да не би този бонз да е човек на Драконите? — попита Халвърстоун.

— Да.

— Не е лошо. Трябва да им отдадем заслуженото признание. Не бива да забравяте, че от никой китайски съд няма да получите помощ или справедливост. Налага се самите ние да му изтеглим ушите.

— На един свещеник? На едно свято място? — подхвърлих аз.

— Pshaw! — отвърна Търнърстик. — А снощи да забеляза тук нещо свято? Само бой, страхотен пердах трябва да му хвърлим на този тип! Нека после неговият идол на войната му намаже гърба с мехлеми!

Във всяка друга страна подобно намерение би ни изправило пред смъртна опасност, но при тукашните порядки и на мен ми се струваше, че «методът на Линч» едва ли би ни докарал някакви по-сериозни неприятности.

Служителят на божеството на войната все още не ни беше забелязал. Той стоеше при един от кладенците и хранеше намиращите се в него костенурки. Насочихме се към него. При шума от стъпките ни той се обърна и съвсем ясно видяхме колко много се изплаши от внезапното ни появяване. Обаче успя веднага да се овладее и в коварния израз на лицето му не остана и следа от безпокойство.