Карл Май - Коледа

— Почакай още малко! — предупредих го аз. — Да не прибързваме, а да се ръководим от действията на Винету. Пушката ти няма да избяга. Я слушай! Тъкмо сега говорят.

Корнър беше взел думата. Разбирахме всичко.

— Навярно не си и помислял, че някога някой ще те надхитри по такъв начин, а, дърти грешнико? На колко ли нещастни хорица си извадил душицата, ама сега е твой ред и ще те пречукаме. Ти взе със себе си своя племенник, за да го накараш тук да се гмурка във водата, но ние и на теб ще ти приготвим същото удоволствие. Няма да се успокоим, докато не изпразним тази дупка от всичкото злато, и вие двамата ще го извадите. Не ни ли се подчиниш, ще ядеш бой, докато изпотрошим всичките ти скапани кости.

— Във водата? В този студ? — простена старият. — Не можете да искате подобно нещо от мен, стария човек!

Изглежда, тази сцена се разиграваше вече доста време, тъй че първоначалната изненада на Лахнер беше преминала и неизбежният гняв бе заменил свойствената за неговия характер страхливост. Отговорът на тримата бе гръмогласен подигравателен смях.

— Но ние го искаме! — отвърна му проповедникът. — Ще скачаш във водата дотогава, докато находището се изпразни. А за да не се намокри хубавият чек за онези чудесни седемдесет и пет хиляди долара, ние ще го извадим от джоба ти. Освен това ще ни направиш удоволствието първо да го подпишеш, та действително да си получим парите.

Лахнер извика ужасен. Какво каза после, нито чух, нито разбрах, защото в същия момент един знак на Винету ми насочи вниманието към каменен блок, иззад който се показваше главата на някакъв непознат човек. Следователно ние не бяхме единствените свидетели на престъплението, което съвсем скоро щеше да се извърши тук. Едва бях успял да зърна главата, когато нейният собственик изскочи иззад скалата и извика:

— Изпразването на това златно находище ще предприемем ние, мистър Корнър, а ти ще си онзи, който ще се гмурка във водата. Hands up, мерзавци такива! Hands up [74] Горе ръцете. Б. пр. , ви казвам, иначе ще стреляме!

— Да, горе ръцете! — разнесе се и втори глас. — Ако не се подчините незабавно, всички ще получите по един куршум!

След първия изскочи и втори човек, когото също не познавах. И двамата държаха в ръце готови за стрелба пушки. А ето че се появи и трети, Хилър, който също насочи пушката си към изненаданите негодници и заповеднически каза:

— Хайде, hands up, ви казвам и аз! И тъй, вдигайте ги!

— Уели! — изплашено възкликна Корнър.

— Райтер! — ужасено извика Шепард.

— Да, Райтер и Уели — отвърна онзи, който се беше появил пръв. — Помислихте ме за мъртъв, нали? Но за щастие съм жив и сега ще си разчистя сметките с вас. И тъй, горе ръцете! Ще броя само до три. Едно… две…!

Корнър, Шепард и Егли хвърлиха на земята каквото държаха и вдигнаха ръце. Бяха безпомощни срещу насочените към тях пушки. Трябваше да се подчинят.

— Така е добре! — изсмя се Уели. — А сега ще ви вържем. Който окаже и най-малка съпротива, ще бъде застрелян. Мистър Хилър, ще бъдете ли така добър да свършите тази работа? Докато приключите, Райтер и аз ще ги държим на прицел.

— Well — отвърна Хилър. — Нали сте се запасили с ремъци за тази чудесна цел? След две минути съм готов.

Той върза тримата негодници, изтръгнати тъй неочаквано от най-хубавите си мечти, толкова здраво, че не можеха да помръднат и малкото си пръстче. Останаха да лежат на земята, без да смеят да кажат и една дума. Уели и Райтер свалиха пушките и се приближиха, при което първият от тях възкликна:

— Слава Богу! Най-сетне, най-сетне ги спипахме. Дано сега си получа златото обратно! Навярно не сте си го и помисляли, а, мерзавци такива? Вероятно сте били убедени, че сте ме улучили в главата, но това беше само лека рана в месото. Все пак изстрелът ме свали от сала във водата, понеже седях на самия му край. Проявих достатъчно голямо самообладание и разсъдливост, за да не изплувам веднага на повърхността, а плувайки под вода, се спасих зад едно довлечено от реката дърво, заседнало наблизо, което тъкмо се бях наканил да заобиколя със сала си. Оттам видях как още на следващия речен завой измъкнахте сала на брега и задигнахте златото ми. По-късно, след като си отидохте, аз също доплувах до този бряг, но бях загубил толкова много кръв, че не бях в състояние да продължа, и сигурно щях да си умра, ако мистър Райтер не се беше смилил над мен.

— Проклятие! — скръцна със зъби Корнър.

— Значи този подлец е яздил по петите ни! — яростно изфуча Егли.