Карл Май - Коледа

Тук той бе прекъснат. Винету беше откършил една пръчка от най-близкия храст и започна така да удря с нея в огъня, че се разхвърчаха искри.

— Уф! — каза той. — Моят брат Шарли е точно такъв, какъвто трябва да бъде, за да е Поразяващата ръка. Хау!

С тези думи той хвърли пръчката в лицето на Хилър, а после му обърна гръб. Но ловецът грубо се сопна на вожда на апачите:

— Да хвърляш по някого пръчки, е обида! Наричат ме Нана-по и смятам, че това е достатъчно убедително доказателство за правото ми на собствено мнение. Не знам какво е бил Олд Шетърхенд в отечеството си отвъд океана, но във всеки случай сигурно не е бил онова, което съм бил аз. И до ден-днешен не съм свикнал други да ми нареждат какво да правя.

Той се огледа предизвикателно наоколо. Никой не продума.

— Трябва да получа отговор — заповеднически каза той. Всички мълчаха.

— Е, тогава мога да си вървя! Нямам никакво желание да яздя заедно с хора, които признават само собствената си воля. Възнамерявам да посетя шошоните. Къде се намират в момента?

Той отправи въпроса си към индианците, които седяха заедно с нас край огъня. Сред тях се намираше и Те-е, съгледвачът, когото бяхме срещнали малко преди да стигнем Потока на месото. След като Хилър и от него не получи никакъв отговор, той стана от земята.

— Ще останеш ли тук, или ще тръгнеш с мен? — попита той Еймос Санел, своя досегашен спътник.

— Оставам — отвърна му старият. — Радвам се, че срещнах Винету и Поразяващата ръка, и нямам никакво намерение да си развалям това удоволствие.

— Тогава остани в името на всички дяволи! Все ще съумея да се оправя и без теб.

Хилър се отправи към конете и само след секунди чухме, че яхна жребеца си и се отдалечи.

— Страшно дебела глава! — обади се Санел. — Какви ли не ядове трябваше да бера с него, а сега съм доволен, че си обра крушите.

Лесно му беше на него да го каже, ами аз какво щях да правя?

Нали носех различни вести за Хилър! Имах ли правото да допусна да си отиде, без да съм му ги предал? Изглежда, Винету подозираше какви мисли ме занимаваха в този момент, защото сложи длан върху ръката ми и успокоително каза:

— Нека моят брат го остави да язди по пътя си! Искахме да го освободим, а той е свободен. Нямаме работа с него. Хау!

Не можех да не му дам право, още повече като си помислех, че Хилър ме беше обидил. Но ако оставех настрана обидата, много ми се искаше да му извикам да се върне, защото въпреки всичко мое задължение бе да му съобщя каквото ми бяха поръчали. Накъде ли беше тръгнал посред нощ? Вярно, днес следобед бе чул от Винету, че шошоните се спускат по Марш Крийк, но в момента те сигурно не бяха вече там. Този човек ми приличаше на дете, което държи на ината си, пък да става каквото ще.

Седяхме още дълго край огъня под впечатлението от тази неприятна сцена, без никой да продума каквото и да било. После хвърляхме жребий за реда, в който щяхме да стоим на пост. След като свършихме тази работа, Еймос Санел заяви:

— Но, мешърс, така не можем да си легнем да спим. Поне аз не съм в състояние да дремна и минута, без да знам какво ще става утре.

— Какво има да става?

— Естествено ще яздя с вас. Но накъде ще се отправим? Защо са ни тези петима шошони и защо доведоха със себе си товарните коне с толкова багаж?

Винету му отговори следното:

— Еймос Санел ще научи всичко съвсем накратко. Тръгнали сме за фримонт Пийк, без да знаем колко дълго ще ни се наложи да останем горе. Ако ни затрупа снегът, няма да можем да се спуснем. Ето защо Винету се погрижи да сме подготвени за всички възможни случаи. Товарните коне носят одеяла и храна. Щом стигнем горе, петимата шошони ще се върнат, за да подслонят конете ни на сигурно място, иначе те непременно ще умрат от глад, ако наистина небето спусне върху нас дебела снежна покривка.

— Хубави изгледи, няма що! Но си постъпил много умно. Добре, че не е непременно речено да стане точно така. Горе можем да си свършим работата в далеч по-кратко време, отколкото си мислим. Готов съм да помагам с всичко, каквото мога. Но предпочитам къде-къде повече да не ни се налага заради няколко негодници да прекараме цялата зима затрупани от сняг и лед. Туй е приятно само за някоя мечка. Но да оставим този въпрос за утре сутринта. Лека нощ, мешърс!

Той се зави в одеялото си и след няколко минути заспа. Освен мен и Рост другите последваха похвалния му пример. На мен се беше паднало да застана пръв на пост, а пък Рост остана седнал на мястото си още малко, понеже явно нещо му тежеше на сърцето.