Карл Май: Абдахн Ефенди

— Да.

— И вярвате, че той ви слуша? Тогава той трябва, трябва, трябва да се вслуша в молитвите ви! В противен случай ще се окаже по-лош и от тоя Абдахн ефенди с всичките му контрабандисти, крадци и измамници! Кажи това на твоя бог! Нека му го кажат също жената и децата ти! И прибави още следното. Ако наистина има някакъв бог, който слуша молитвите на християните, то ние искаме от него да изпълни нашата, и то не чрез нас, а тъкмо чрез някой християнин и…

— И — вметна в приказката му персиецът — ние искаме по-нататък от него, самият Абдахн ефенди да го помоли: «Избави ни от Абдахн ефенди и всичките му приятели!» Разбра ли, Бен Адл?

Запитаният беше отстъпил от страх няколко крачки. Той отговори:

— Разбрах. Но това е богохулство!

— О, не! Ние даваме възможност на бога на християните да докаже, че наистина съществува и че неговите уши са отворени за молитвите на хората.

— Но тъкмо това наричам аз богохулство!

— Тогава нека го чуе той това светотатство!

— Което все едно означава пак да ви накаже! — извика собственикът на дъскорезницата ужасен.

— Нека означава каквото си ще, ние не се боим! — отвърна безверният турчин. — Ако има бог на християните, той още далеч не е и бог на мохамеданите.

— Той е такъв! Той е бог на всички хора, властител и отец на целия сътворен свят.

— Но не мой! Мен нека остави на мира! А сега остани със здраве, Бен Адл, ние тръгваме.

Подаде му ръка и се отдалечи. Персиецът също му подаде ръка и рече:

— Остани със здраве! Аз не отричам Аллах изцяло. Само твърдя, че стои прекалено високо, за да се интересува от нас. Нека те пази… ако пожелае!

Последва турчина. Онзи обаче беше навлязъл няколко крачки в гората. Ето че се обърна още веднъж и кимна на собственика на дъскорезницата:

— Та дай му значи да разбере какво искаме от него! Нека проводи някого, да ни докаже това. Ако го стори, ще повярвам в него.

Персиецът също спря и додаде:

— А Абдахн ефенди трябва лично, със собствената си уста, да го помоли да ви избави от него.

— А наказанието за това ваше сквернословие? — попита притежателят на дъскорезницата с разтреперан глас.

— Такова няма да има! — увери тържествено турчинът.

— А ако все пак има?

— Тогава нека дойде — отвърна персиецът. — Ние не се страхуваме.

После си тръгнаха. Собственикът на дъскорезницата остана още късо време. Гледаше в посоката, която бяха взели.

— Бог чу това! — каза, удряйки длани. — То ще го превърне в наше избавление и благословия!

След тези думи се упъти към дъскорезницата. Ние почакахме още малко, преди да напуснем нашето уханно жасминено скривалище. След това се загледахме подире му, додето изчезна в дъскорезницата.

— Сихди, какво ще кажеш за тая работа? — попита Халеф.

— Нищо. Тръгваме си — отговорих. — За днес чухме и видяхме достатъчно.

По път противно на привичката си Халеф се държеше най-напред мълчаливо. Сигурно мислеше за дъскорезницата и онова, което бяхме узнали. Аз също се бях вглъбил в мисли. Но той не можеше дълго да издържи, трябваше да говори.

— Сихди — рече, — та нали не вярваш в случайности?

— Не — отвърнах.

— В такъв случай ние сме били доведени тук и ти сигурно се считаш за християнина, отреден за спасение и помощ?

— Да.

Той помълча известно време, после продължи:

— Знаеш, че в началото на нашето познанство все исках да те обърна към исляма. Сега ти кажи-речи победи. Аз станах почти християнин, без да ти е било необходимо да направиш за това и най-малкия опит. Това е силата на вярата, която учи само с дела. Но днес ти си твърде дързък. Днес вярата ти е прекалено голяма! Аз също съм убеден, че скоро ще открием онова, което тези двама тайни пратеници не са съумели да измъкнат. Ако успеем, условието, поставено от турчина, ще бъде изпълнено. Ама условието на персиеца! Абдахн ефенди трябва самият да помоли Бог да избави хората от него! Смяташ ли го изобщо за възможно?

— Това е в почти всяко отношение една възможност само не по отношение моята вяра. Едва преди седмица възнамерявахме да отидем към Мосул. Щяхме да сметнем за невъзможно да се озовем тук в Джан. Въпреки това сега сме тук? По каква причина? Единствено защото ме е споходила мисълта да отида до Техеран, макар в това решение да няма нищо належащо. Така и за Абдахн ефенди наглед няма никаква причина да изрече една молитва против самия себе си. Но ако свише е решено това да се случи, той ще трябва да се подчини. Нека сега не си блъскаме главите, а да изчакаме събитията!