Карл Май - Абдахн Ефенди

— Добре, да ги изчакаме! Но ако твоето упование се потвърди, аз ще бъда победен и завинаги ще си замлъкна!

Беше дал простор на сърцето си и сега отново се смълча.

Когато се прибрахме, видях турския Ахмед ага да слиза от баира, за да си изяде вечерята при Абдахн ефенди. Четиримата аги не бяха сеймени и имаха навика да се хранят при шишкавия си приятел. Като ме видя, «маралаят» ме поздрави още отдалеч. Това ме застави да спра и предам пушката си на Халеф с молбата да я занесе заедно с неговата горе при нас. Извървях към полковника късото разстояние, което ни делеше. Той се поклони вежливо, подаде ми ръка и попита с доброжелателна усмивка:

— Вече тук? Време е за храна. Ще ядете ли с Хаджи Халеф Омар заедно с нас?

— Разбира се!

— Това ме радва. Бързо го обикнах, а и той мен също. А и няма нищо чудно, защото знаеш, че съм душа — човек и правя всичко, което прочета в очите на хората. Твоето сърце също скоро ще ми принадлежи. Хайде ела!

Закрачи към вратата на къщата. Но ето че от другата страна се разнесе глас. Видях да приближава персийският Ахмед ага. Той също ме поздрави още отдалеч и аз тръгнах към него. Той се поклони дълбоко, стисна ми ръката и заговори:

— Изключително много се радвам, че се прибирате за храна. Нали ще ядете с нас? Ако е така, позволи ми да седна до теб! Аз бързо те обикнах, понеже съм наистина душа — човек, както навярно вече си забелязал. Ако успея и аз да намеря симпатии при теб, ще бъда много щастлив!

В този момент Халеф дойде от горе. Влязохме в същата стая, в която вече бяхме били. Абдахн ефенди вече се бе заел с яденето.

Поздравихме го и се настанихме при него. Ядене имаше достатъчно: месо, ориз, зеленчуци и курабии. Когато Халеф помоли за вода, тримата се спогледаха въпросително, след което дебелият се осведоми:

— Само вода ли пиете?

— Не, а всичко, което не е отровно — ухили се Халеф.

— Също вино?

— Да. И защо не?

— Защото на мюсюлманина то е забранено!

— Тук се лъжеш! Корана запретява всичко, което опиянява. Значи човек може да пие от всичко, додето почувства, че опиването настъпва. И тогава просто престава.

— Хамдулиллах, много ти сече акълът! — извика ефендито и другите двама се включиха в похвалата.

Те само бяха чакали какво ще кажем. Сега знаеха мнението ни и веднага заръчаха вино. Беше донесено в една стомна и ние пихме от глинени канички. Беше от онзи тежък ориенталски сорт, който години отлежава с прибавка на смола или елхови шишарки, за да стане по-трайно. Ние двамата бяхме предпазливи и само отпивахме, но другите се наслаждаваха на силната напитка като на вода. Нашата умереност бе осмяна. Заговори се за разните напитки и въздействието им. Най-възхитителната, която бяха опознали, била една гореща напитка с много захар, но не от вино, а нещо друго. В нея имало и лимони. Един англичанин, който отивал с голяма прислуга към Исфахан, бил пренощувал тук. Имал си собствен готвач и си носел негови питиета. Готвачът му приготвил тази напитка в кухнята и дал на съдържателя и двамата полковници по една чаша.

— Не споменаха ли името на напитката? — попита Халеф. — Моят сихди знае всичко. Ако чуе името, ще може да я направи също така добре като английския готвач.

— Наистина ли? — попита дебелият.

— Наистина ли? — извикаха и двамата Ахмедовци, на които темата на разговора допадаше също както на ефендито.

— Да, наистина! — увери Халеф.

Тогава турчинът стана от мястото си, погледна ме с трепетно очакване в лицето и каза, акцентирайки върху всяка отделна дума:

— Тази… вълшебна напитка… се казваше… планч!

— Планч? — запита Халеф, ровейки се в паметта си. — Не ми е известна. Никога аз не съм пил планч. Сигурно и ти, ефенди?

— О, напротив! — отговорих. — Ти също вече си пил. Само че името не е планч, а панч. Ние немците казваме пунш.

— Да, панч, панч! — провикна се полковникът с птичето лице.

— Панч, панч! — заприглася полковникът с булдогската муцуна.

— Панч, панч! — вмъкна се дебелият с най-блажен тон. — Панч е правилното, панч! Ти го знаеш много по-добре от мен! Я кажи може ли да го приготвиш, сихди?

— Да. Стига да има необходимите неща.

— И какво е необходимо?

— Имаш ли ром или арак?

— Двете! — отвърна той тихо, слагайки ръце пред устата под формата на двойна, тайно отваряща се клапа.

— Тогава всичко е наред! Митото, данъците и другите подобни неща не ме интересуват. И тъй, който иска да направи панч, трябва да има ром, арак, захар, лимони, кромид, чесън, гореща вода и… и… и още нещо, което за съжаление сигурно ти липсва.