Карл Май - Капитанът на корсарите

— Ха, Конвентът изобщо не се интересува от мен!

— Беше ли в Париж?

— Бях. Ходих в Льо Хавр, бях и в Брест, в Нант, в Ла Рошел, в Бордо, в Марсилия и в Лион. Ходих до всички възможни военноморски власти, чак до министъра и навсякъде чух едно и също: нямат нужда от мен. Хората, при които ходих, плуват в мъгла. Направих всичко възможно, за да им отворя очите. Изложих им моите схващания, вдигнах пред тях завесата на бъдещето — те самите искат да останат слепи.

Сега Наполеон се усмихна като някой великан, който слуша джудже да говори за героични дела.

— А какви са тези схващания, които си им изложил? — попита той.

— Това са схващания на един обикновен човек, който не се оставя да бъде заблуден от фойерверки. Републиканската форма на нашето управление е пълна противоположност на формите за управление на съседните ни страни. Интересите ни са противоположни и враждебни на техните интереси и това противоречие не може да бъде преодоляно по мирен път. Освен това вътре в нашата република има стотици неизвестни още сили и потенциални възможности, които притежават неимоверна способност за нарастване и разпространяване. Една-единствена от тези сили е в състояние да срути още недовършената постройка. Затова съм убеден, че Франция е изправена пред големи борби, външни и вътрешни борби. А за да ги задържи, са й необходими сухопътни и морски сили, които да се намират не само в добро състояние за отбрана, но в случай на нужда могат да преминат и в нападение. Имаме храбра армия и добри генерали, но онова, което нямаме, е един достатъчно силен флот. Франция има достатъчно моряци, но няма достатъчно бойни кораби и морски офицери, които да са способни да разгромят традиционно силната военноморска мощ на неприятелите ни…

— А ти си един такъв офицер, така ли? — прекъсна го Наполеон.

— Да — отвърна Сюркуф открито. — Нека ми дадат кораб и ще го докажа!

— Говориш много гордо, гражданино Сюркуф, и се излагаш на опасността хората да вземат твоето самочувствие за празни хвалби. Не всеки, който умее да управлява някой кораб, е роден морски гений!

Тези думи бяха произнесени с известна доза пренебрежителност. Сюркуф почувствува това и гласът му прозвуча по-остро, отколкото досега:

— Гражданино полковник, ти ми говориш по този начин, защото виждаш, че още не съм достигнал онази възраст, когато мога да бъда член на Съвета на старейшините. Лош човек е онзи, който се мисли за нещо повече, отколкото е всъщност, но много по-лош от него е човекът, който не знае на какво е способен. Щом един художник и един лекар могат да станат генерали, тогава е вероятно и един моряк да може да води някой кораб. Сега живеем във време, когато се руши старото, за да се създаде нещо ново. Битките, които ни очакват, изискват младежки сили. Защо трябва да ме отхвърляте?

— Защото първо трябва да заслужиш онова, което желаеш. Какво си сторил досега за държавата? Може да си добър моряк, може да си го доказал в частния си живот. Но за военноморските власти си непознат човек и не бива да очакваш, че ще ти поверят кораб, преди да са те опознали.

— Но те не искат да ме опознаят. Не искат да имат офицер, който вярва, че корабът се направлява както от ветровете, така и от Божията ръка.

— Тогава ще промениш вярата си!

Сюркуф отстъпи крачка назад и извика:

— Гражданино Бонапарт, ти се шегуваш! Аз съм католик и ще остана такъв. Французин съм и ще остана такъв, въпреки че от английска страна са ми правили такива предложения, които ми обещават изпълнение на най-съкровените ми желания. Винаги ще се сражавам за моето отечество и ако не ми дадат кораб, тогава ще си го взема сам!

Наполеон направи недоволна гримаса:

— Това са само мечти! — каза той остро.

— Робер Сюркуф не мечтае никога, гражданино полковник! Ти си човекът, на когото възлагам последната си надежда. Дай ми поне някой малък кораб, за да го превърна в кораб подпалвач и тогава ще видиш как ще вдигна във въздуха неприятелския флагмански кораб!

— Тук, в пристанището на Тулон ли? Ах, сега вече наистина съм убеден, че си мечтател! Върви си, гражданино Сюркуф, няма нужда от твоите услуги!

— Това последната ти дума ли е?

— Последната!

— Тогава аз изпълних дълга си и сега мога да действувам според желанията си. Ще дойде време, когато морската слава на Франция ще рухне, когато напразно ще търсят някой човек, който би могъл победоносно да вдигне нашия флаг. Този човек ще липсва. Тогава, да, тогава ще си спомнят за гражданина Сюркуф. Ще го викат, но той няма да се отзове на този повик.