Карл Май - Капитанът на корсарите

По лицето на полковника пробягна лека, съвсем лека усмивка, но тя изчезна моментално. Той се обърна към войниците:

— Гражданино барабанчик, марш веднага с останалите в ареста! Едва беше изговорил тези думи, когато всички «граждани войници» му отдадоха чест и излязоха през вратата. След това полковникът се обърна отново към другите двама; най-напред заговори на свещеника:

— Кой си ти?

— Аз съм брат Мартин от мисионерския орден на светия дух -отвърна той скромно.

— Всички ордени са разтурени. Положил ли си гражданска клетва?

— Не. Моята клетва важи само пред светата църква.

— Ще видим. — и като се обърна към моряка, той продължи: -Сюркуф? Звучи ми познато! Хмм, да си чувал името «The runner»?

— Да. Така се казваше английският бързоходен куриерски кораб, който трябваше да прекарам между скалите, но нарочно го оставих да заседне на пясъчен нанос.

Полковникът измери младия човек с поглед, в който за кратко време пробляснаха искри.

— Аха, значи това си бил ти? Наистина ли? Знаеш ли, гражданино Сюркуф, че животът ти висеше тогава на косъм?

— Знам. Но нима трябваше да закарам неприятеля в пристанището? Щом корабът заседна, скочих от борда във водата и стигнах успешно до сушата, въпреки че около главата ми свиреха куршуми. Англичаните стрелят лошо, гражданино полковник!

— Ще видим през следващите дни дали имаш право. Защо защищаваш един свещеник, който не иска да положи гражданска клетва?

— Защото това е мой дълг. Аз съм добър католик. Пих с него за здравето на светия отец.

— Ах, quelle inconsideration [12] (фр.) — Каква необмисленост! Б. пр. ! Нима трябваше да го сториш? И беше ли необходимо да им го кажеш, гражданино Сюркуф?

— Да, с крака на масата.

— Добре. Случаят ще бъде разследван и виновните наказани. А вие двамата сте арестувани. Ще ви откарат в Босе, но ти ще можеш да видиш приятеля си Жюно, Adieu [13] (фр.)- Сбогом. Б. пр. !

Ниският офицер се завъртя рязко на токовете си и напусна стаята. След една минута препусна заедно с придружителите си. Положително беше тръгнал на разузнавателна обиколка. Същевременно обаче в кръчмата влязоха трима военни, за да кажат на двамата, че трябва да ги следват към Босе.

— Ще дойдем — каза Сюркуф, като сложи настрана крака от масата. — И без това бях тръгнал за Босе.

— Но аз не бях тръгнал натам — отвърна му брат Мартин. -Отивах в Систерон.

— Там можеш да отидеш и утре, отче. А дотогава ще ми бъдеш гост в Босе. Но нека преди това пийнем тук още една чаша с тези трима храбри граждани, намирам, че това вино русион е много хубаво, а трябва да заплатя и крака на масата.

Храбрият моряк, изглежда, се примири много леко с пленничеството си. Никак не личеше да се е развалило доброто му настроение. Когато по-късно се отправиха на път, той понасяше проливния дъжд със същото търпение, с което го бе понасял и преди.

Босе и днес е малко селище [14] Новелата е написана през 1882 година. — Б. нем. изд. с малко повече от 3000 жители. Има тъкачница за вълнени платове, а в околностите му растат хубави маслинови гори и се отглежда нелошо червено грозде. Когато двамата пленници пристигнаха в града, ги отведоха в къщата, където се бе настанил главнокомандващият генерал Карто. Там ги затвориха в тясно и тъмно помещение, чийто единствен прозорец бе закрит плътно с капаци.

— И така, тук хвърляме котва — засмя се Сюркуф. — За съжаление няма нито хамак, нито пухена завивка. Трябва да се примирим със съзнанието, че скоро ще ни пуснат от тази койка.

— Поне аз не мога да се надявам на такова нещо — въздъхна брат Мартин, — ти не знаеш ли, гражданино Сюркуф, че сега няма по-голямо престъпление във Франция от това, да се противиш срещу волята на Конвента? А аз съм положил духовническа клетва и сега не мога да полагам друга. Виждам да се задават черни дни за мен, но ще остана верен на клетвата си.

Сюркуф хвана ръката на спътника си и каза с променен глас:

— И аз трябваше да бягам от Париж заради свободомислие;

после ходих на различни места и все наново ме отблъскваха. Сега съм се запътил за Тулон и това е последният ми опит. Ще говоря с генералите Карто и Допе; ще приказвам и с този полковник Бонапарт. Има вид на човек, който ще се издигне. Може би на това последно място ще постигна онова, което другаде ми беше отказано.

Свещеникът го гледаше с учуден поглед. Този млад човек се беше променил изведнъж: радостният, безгрижен и волен младеж се беше превърнал отведнъж в мъж, чийто поглед бе отправен пророчески в далечината. Беше се преобразил в човек, който преследва някаква велика цел.