Карл Май - Капитанът на корсарите

-Каква?

— Бъдете така добри да ми изцедите водата от дрехата, преди да напердашите този божи служител!

Те не разбраха веднага намерението му. Заблудиха ги неговите засмени очи и дружелюбността в гласа му. Но в погледа му имаше нещо, което ги накара да се стъписат.

— Дрехата ти ли — попита подофицерът, — какво общо имаме ние с твоята дреха? Отдръпни се, гражданино Сюркуф, за да прочетем на този лицемер една такава литургия, която няма да забрави никога!

— Тогава разрешете ми поне преди това да пийна една глътка с него! — той взе каната от ръцете на свещеника и го попита:

— Как се казваш, отче?

— Наричат ме брат Мартин — отвърна запитаният.

— Eh, bien [7] (фр.) — Е, добре. Б. пр. , братко Мартин, тогава позволи ми да пия с теб за твое здраве, за здравето на всички смели мъже, които не се страхуват да говорят истината, за моята красива Бретан, където съм се родил, за здравето на моето отечество, за победата на нашата вяра и за здравето на всички достойни служители на светата църква, които нека Бог закриля!

Той допря каната до устните си и я изпи до дъно. Няколко секунди в стаята цареше пълна тишина, тишината на изненадата, но след това се разнесе буря. Всички закрещяха и свиха юмруци;

заблъскаха се гневно напред, но високият барабанчик разпери ръце и ги задържа.

— Спрете, граждани другари! — извика той. — Войникът трябва да спазва определени правила при всяко нападение. Този човек, който се нарича гражданинът Сюркуф, ми се струва, че не е никакъв моряк, а е предрешен пратеник на папата. Я да го сложим върху пейката и да го поразпитаме с тоягата. Гражданино подофицер, дръжте го!

Двамата силни мъже протегнаха ръце, за да хванат Сюркуф, но отлетяха наляво и надясно толкова бързо, че всъщност никой не можа да разбере какво се бе случило. Наоколо се разнесе гневен вик и вече всички се втурнаха неудържимо към двамата. Но в този момент се разнесе силно пращене — Сюркуф беше отчупил един крак от масата и описа с него такава безгрешна осморка, че веднага двамина се строполиха на пода със сцепени глави, а останалите бързо се оттеглиха.

— Сега вярвате ли, че съм моряк? — засмя се той. — Всеки моряк умее да си служи добре с една такава petit levier [8] (фр.) — малка тояга. Б. пр. ! Това ли ви е благодарността, че пихте вино на моя сметка, страхливци такива! Осмелявате се да нападате двама души, защото сте повече от тридесет! Хайде, елате и сложете Робер Сюркуф на пейката, ако можете!

— Нахвърлете се върху тях! — изрева подофицерът. Сюркуф отново размаха крака от масата, но хората, застанали по-назад, изтикваха напред първите и сигурно щеше да се случи някое нещастие, ако в този момент откъм вратата не се беше разнесъл висок, остър, заповеднически глас:

— Cessez а l instant [9] (фр.) — Веднага престанете. Б. пр. ! Какво става тук?

Навън през прозорците се виждаше спряла малка група ездачи, а на вратата бе застанал човекът, изговорил предишните думи. Той имаше дребна крехка фигура. Слабото му лице с остро изрязани черти имаше бронзов оттенък. Шапка с ширити скриваше широкото му чело, а тялото му бе загърнато в широка гумирана пелерина. При вида на този човек нападателите се отдръпнаха уплашени, като отдадоха чест с най-дълбоко страхопочитание. Той беше може би двадесет и четири годишен. Безбрадото му лице остана безизразно, но властният му искрящ поглед шареше наоколо, докато се спря на онзи, който имаше най-висок чин измежду присъстващите.

— Гражданино подофицер, докладвай!

По челото на подофицера започна да избива студена пот, но той започна да говори кротко, сбито по войнишки:

— Тук има един поп, mon colonel [10] (фр.) — полковник. Б. пр. , и един папски пратеник, които ни обидиха.

— И им отговорихте с удари! Кой е папският пратеник?

— Онзи с крака от масата.

— А откъде знаеш, че е папски пратеник?

— Предполагам.

— Tres bien [11] (фр.) — Много добре. Б. пр. , гражданино подофицер. С теб свърших. Нека сега чуем и него!

Сюркуф пристъпи крачка напред и погледна офицера безстрашно в очите.

— Името ми е Сюркуф, гражданино полковник. Мога ли да те помоля за твоето име?

— Казвам се Бонапарт — прозвуча студеният и горд отговор.

— И така, казвам се Сюркуф, Робер Сюркуф, моряк съм и бях тръгнал за Босе, за да посетя моя приятел Андош Жюно, адвокат и гражданин гренадир. Влязох тук, черпих с вино тези граждани войници, докато поискаха от този почтен свещеник да пие за погубването на върховния глава на църквата, светия отец. Той отказа и затова искаха да го пребият. Той е миролюбив човек и не може да се бие. Затова изкъртих този крак от масата, исках да го защитя. Сега пък ме вземат за пратеник на папата. Но един свестен моряк винаги ще защити онзи човек, който е нападнат от повече хора, и то без да има вина. Масите тук имат много крака!