Карл Май - Капитанът на корсарите

— Ах, фантазиите ти се превръщат в трескаво бълнуване! Никога никой няма да те повика, защото никога няма да можеш да бъдеш от полза. И ако аз самият решавах този въпрос, щях да бъда последният човек, който ще спомене името ти. Франция се нуждае от мъже и разумни глави, а не от хлапаци и фантазьори. Днес си приказваш, но утре ще бъдеш забравен!

Сюркуф се приближи съвсем до офицера и сложи тежко ръката си на рамото му.

— Гражданино Бонапарт, не искам да ти отвръщам със същото. Ще ти кажа откровено, че те считам за човек, който сам ще си пробие път. Но по този път донякъде ще срещнеш Робер Сюркуф и тогава ще съжаляваш, че си го забравил толкова бързо. Ние се разделяме завинаги, но преди това ми кажи само още едно: какво ще правиш с отец Мартин, моя спътник?

— Няма защо да питаш за него. Той се е противил на разпоредбите на Конвента и ще бъде наказан.

Вечерта на същия ден отец Мартин седеше сам в малката стая. Бяха му казали, че спътникът му е вече свободен и няма да се върне. Извън градчето боботеха стоманените гласове на оръдията, въпреки царящата тъмнина, а в двора се разнасяха равномерните крачки на караула, който трябваше да стои на стража пред прозореца на затвора.

По улиците на Босе и особено пред главната квартира стояха групи войници, които говореха за нощната канонада. Тя беше признак, че заедно с полковник Бонапарт в обсаждащата армия се е вселил нов дух и хората си мечтаеха, че скоро ще забележат някакви успехи.

В този момент по малката уличка слезе офицер със звънтящи шпори и прекрачи прага на къщата. Той се запъти направо през коридорчето към двора и спря пред часовоя.

— Гражданино войник, как се казваш? — попита го той кротко и строго.

— Етиен Жирар — отвърна запитаният, като отдаде чест.

— Добре, гражданино Жирар, отвори ми вратата на затворника! Войникът се подчини, без да възрази. Офицерът се спря на входа и заповяда на свещеника:

— Гражданино Мартин, последвайте ме! Ще имаш честта да се явиш пред генерала, който иска да говори с теб навън при окопите.

Пленникът стана и излезе от стаята покорно и мълчаливо. Офицерът тикна в ръцете на войника запечатан документ и му нареди:

— Гражданино Жирар, това е уверение, че си ми предал пленника. Ще го връчиш на гражданина полковник Бонапарт веднага, щом се върне. Засега си свободен.

Той се отдалечи със свещеника. Двамата минаха покрай военния пост и се отправиха извън града. След като го напуснаха обаче, офицерът смени посоката, като тръгна наляво през полето. Като стигнаха едно усамотено място, той се спря.

— Гражданино Мартин, пред теб е твоят съдия — заговори той със същия строг глас, както и преди. Свещеникът вдигна поглед към него.

— Ти? Ти ще ми бъдеш съдия? — попита той.

— Да. Но ще бъда справедлив съдия — свободен си! — И вече със съвършено друг глас продължи, като се смееше: — Vraiment [18] (фр.) — наистина. Б. пр. , дори и добрият отец Мартин не ме позна!

При тези думи свещеникът подскочи изненадан:

— Робер Сюркуф, нима е възможно? — извика той.

— Шт, тихо! — предупреди го другият. — Ей там има хора, които се интересуват от нас.

— Но как дойде при мен? В тази униформа? Знаеш ли колко е рискована играта ти?

— Рискована? Ха! За мен никак не са опасни тези господа художници и лекари, на които им е хрумнало да си поиграят на генерали. Обаче от този дребен полковник Бонапарт човек трябва да се пази. Питаш ме как се озовах при теб. Да не мислиш, че Робер Сюркуф е от онези хора, които не си спазват обещанието? А тази униформа? Ха-ха, я погледни малко по-внимателно! Куртката беше на един митничар, който я съблече, защото на ешафода нямаше вече нужда от нея. Имам добри познати и приятели, на които мога да разчитам. Ще се поразходя малко към Тулон, за да видя какво може да се направи.

— Недей! Рискуваш живота си!

— Не се тревожи за мен! Знам много добре какво рискувам. Сега най-напред става дума за теб. Свободен си. Накъде мислиш да тръгнеш?

— Преди да те срещна, имах намерение да стигна до италианската граница. Отвъд нея ще се погрижат за мен.

— Ще стигнеш границата, без да се излагаш на опасности, добри ми отче Мартин. Познавам няколко храбри мъже, които ще те придружат до Фрежюс. Там ще те качат на кораб и ще те отведат до Италия.

Той изсвири тихо, след което от тъмнината на нощта изплуваха две човешки фигури.

— Хора, това е достопочтеният отец Мартин. Предавам ви го, защото знам, че във вашите ръце е също така в безопасност, както и в моите. Само ми върнете дрехата, а вземете тази куртка! А сега, отче, нека се сбогуваме! И двамата ще напуснем тази страна, но пътищата ни едва ли ще се срещнат някога. Моли се за мен, защото молитвите на един праведен човек могат да помогнат много, а аз сигурно ще имам нужда от помощ.