Карл Май - Ес Сабби — Прокълнатия

— За Бога, отбранявай се! — подкани ме синът му уплашен, като измъкна ножа си. — Ако той насъска тези дяволи срещу нас, те дори мен няма да пощадят.

И старият действително ги насъска. Аз ги чух да идват и едва имах време да грабна карабината, която бях облегнал на стената. Тогава те вече се втурнаха вътре, трите огромни животни. Нямаше място за колебание, нито за избор, застрелях ги. Сега се появи и старият и виждайки мъртвите кучета, се нахвърли върху мен. Трябваше да се отнеса с него като с обезумял. Посрещнах го с един юмручен удар, с който го повалих. Зад нас се надигна жален вопъл. Жената беше пристигнала, привлечена от моите изстрели. Тя не биваше да се показва пред мен, непознатия. Аз излязох навън, оседлах коня си и зачаках кисракдарът да ме последва. Той се появи след известно време и извести:

— Успокоих майка. Татко е само в безсъзнание. Трябва да се махнем, преди да се е свестил.

Той отвори портата и ме поведе към града до едно място, където трябваше да го почакам, додето отиде да доведе коня си. След връщането му поехме към града, за да излезем от другата страна на пътя за Кайсарийе. Още не бяхме стигнали до първите къщи, и минахме край двама ездачи, които бяха спрели до пътя и при приближаването ни се отбиха настрани, така че не можахме да ги огледаме. На мен обаче почти ми се привидя, че бяха нашите двама арнаути.

Кисракдарът се беше заситил на бостана. На мен ми пригладня и затова потърсих, когато бяхме стигнали в градчето, единствения хлебар, за да си купя нещо за ядене. Поклонниците така бяха обсебили припасите, че всъщност вече нямаше нищо. За щастие, той ме беше видял до страната на Отшелника и считайки ме за приятел на този мъж, ми продаде от чиста услужливост един самун. После продължихме, защото моят придружител не искаше да се задържа в Урумджили. Аз на драго сърце щях да пренощувам по път, ала той ми предложи да яздим направо до Кайсарийе, понеже бил тук навсякъде познат и искаше да избегне неприятностите. Съобразявайки се с него, аз дадох съгласието си.

Пътят възлизаше на четиридесет километра и минаваше през Къзъл Ирмак, където трябваше да се качим на ферибота.

Когато стигнахме реката, фериботчията беше буден. Той си беше запалил огън на брега, защото цялата нощ пристигаха поклонници, които трябваше да бъдат прехвърлени. Други бивакуваха край реката, за да дочакат, спейки, утрото. Салът на ферибота се състоеше от надути кожи, покрити с тръстика. Заедно с нас се качиха още неколцина пилигрими и тъкмо фериботчията понечи да се отблъсне от брега, един от тях извика:

— Стой! Искате да оскърбите Аллах, като пътувате с Ес Сабби — Прокълнатия? Той стои тук, сред вас! Аллах да го порази!

Всички се отдръпнаха от него, някои дори го заплюха, и се върнаха на брега. Само на моята настоятелност, показването на тенбиха ми и на едно богато заплащане трябваше да благодарим, задето салджията ни откара до другия бряг. Той ни увери, че щял да измие сала и да го пречисти с изричане нааети от Корана, преди някой правоверен да стъпи отново на него. Бурната разправия беше крайно неприятна, но по-късно щеше да се окаже от наша полза.

Тъй като имаше луна, а небето беше безоблачно, нощната езда не създаваше затруднения. Но на светлината кисракдарът беше разпознаван от повечето поклонници, край които минавахме. Тогава трябваше да изслушваме обичайните клетви и проклятия. Иначе до Кайсарийе не се случи нищо, което заслужава да бъде описано.

Беше късен следобед, когато достигнахме този град, намиращ се в северното подножие на Ерджияс Даг. Той е древен, преди времена се е казвал Mazaka и по-късно Caesarea Eusebia или Caesarea ad Argaenm mantem и е най-прочутият сред всички градове, които се водят под името Caessarea. Заживелият по-късно тук гръцки архиепископ носел титлата Hypertinorum hipertinus et totius Orientis exarchiis. Градът имаше тесни, мръсни улици, но аз забелязах няколко добре построени къщи, сред които тази на френския консул, пред чиято врата слязохме.

Кисракдарът ми беше казал, че ще бъда приет като стар познат, и аз се убедих. Консулът, едър търговец, беше сериозен и благопристоен мъж, жена му — мила, любезна дама, а дъщерята — истинска красавица и по сърце и душевност чиста слънчева светлина. Не беше за чудене, че бе пленила душата на моя нов приятел.

Най-напред трябваше да разкажем вчерашното си преживяване. После легнахме да поспим, тъй като бяхме яздили през цялата нощ. Кисракдарът си легна много вероятно с радостно сърце, понеже консулът му бе казал, че след като е изпълнил условието за назначаване, утре ще бъде определен денят на сватбата.