Карл Май - Ес Сабби — Прокълнатия

— Татко, татко! Бог отсъди жестоко!

Той поиска да се спусне надолу, но аз го задържах. Нямаше кого да спасяваме, защото при тази дълбочина всички хора, намирали се на канарата, бяха смазани. Трябваше да спасяваме самите себе си, а това можеше да стане само ако останехме тук горе скрити.

Следващите часове не могат да бъдат описани. Аз наблюдавах какво ставаше долу. Сякаш цялото население на града се бе събрало в подножието на скалната стена. Спътникът ми се намираше в неописуемо състояние. Привечер чухме един женски глас, който отново и отново викаше неговото име. Ние отговорихме и се заспускахме по звука. Беше неговата годеница, която, като го съгледа, се хвърли, хлипайки, в обятията му. Едва след известно време можеше да разказва. Хората мислели, че ние двамата също сме се сгромолили заедно с другите. Кадията дошъл да ръководи работите и установи самоличността на загиналите. Мнозина не могли да бъдат разпознати. Когато измъкнали и двамата арнаути изпод отломките, служителят се сетил за моето подозрение и наредил да претърсят джобовете им. Намерили парите у тях. Нашата невинност беше доказана. Въпреки това на мен не ми изглеждаше уместно да се показваме, защото фанатиците много вероятно бяха на мнение, че ние сме причината за смъртта на толкова много хора. Тялото на Отшелника също било намерено, но в ужасно състояние. Консулът разпоредил да го откарат в дома му.

Младата дама се върна, за да каже на родителите си, че сме спасени и невредими. Когато се стъмни, консулът се появи лично да ни отведе. Стигнахме незабелязано в неговото жилище. Кисракдарът искаше преди всичко да види своя баща и аз отидох с него в стаята, в която лежеше тялото.

«Аллах парчаламах! (Аллах да те раздроби!)» Това беше толкова често повтаряното проклятие на стария. Сега той самият лежеше тук раздробен. Нито един крайник на тялото му не останал неувреден! «Аллах ще съди между мен и вас, и то още днес, този ден!» — беше казал. С каква ужасяваща точност се бяха изпълнили неговите думи! Аллах беше отсъдил!…

Какво се случи по-нататък? «Върховният на Най-строгите» беше погребан вечерта при сиянието на луната… от християнин. Един конен куриер беше довел жена му. Синът на раздробения от Аллах и днес още е кисракдар на Малатийе и доведе този конеразвъдник до голяма известност. Неговата невеста остана за него онова, което винаги е била — негова слънчева светлина. Щастие и благословия почива във всичко, което той върши, и отдавна е забравено омразното прозвище, стоящо в началото и в края на този разказ: ЕС САББИ — ПРОКЪЛНАТИЯ.

© 1996 Любомир Спасов, превод от немски

Karl May

Der Verfluchte,

Сканиране и разпознаване: Неизвестен любител на автора

Редакция: BHorse, 2009

Издание:

Band 48. Das Zauberwasser. Karl May Verlag, Bamberg

Свалено от «Моята библиотека» http://www.chitanka.info/lib/text/14571

Последна редакция: 2009-11-09 22:00:00

Енгирийе — Ангора, днешна Анкара — б.нем.изд.

Вилает — административна област — б.нем.изд.

Ферик — дивизионен генерал — б.а.

Тенбих — писмена заповед — б.а.

Халеб — Алепо — б.нем.изд.

Абдал — Отшелник — б.а.

Мухтар — селски кмет — б.а.

Кисракдар — управител на конезавод — б.а.

Ес Сабби (араб.) — Прокълнатия. Религиозните прозвища на турците няма да бъдат превеждани — б.нем.изд.

Кол агаси — ротмистър, адютант — б.а.

«Чок Кескинлар» — «Най-строги» — б.а.