Матю Райли - Храмът на инките

Сега вече нещата започваха да изглеждат по-логични на Рейс. Особено причината армията да прати група физици в джунглата.

— И какво точно можете да направите с този тирий? — попита той.

— Полковник! — внезапно извика някой.

Наш и Рейс се завъртяха към Трой Коупланд, един от другите учени, който бързо се приближаваше по пътеката от пилотската кабина. Коупланд беше висок, мършав, със слабо, напомнящо на ястреб лице и проницателни тесни очи. Той работеше в УСВП — ядрен физик, спомни си Уилям — и изглеждаше изключително мрачен човек.

— Имаме проблем, полковник — каза Коупланд.

— Какво става? — попита Наш.

— Току-що получихме спешно съобщение от Феърфакс Драйв.

Рейс бе чувал за Феърфакс Драйв. Това беше съкращение от Северен Феърфакс Драйв 3701, Арлингтън, Вирджиния. Адресът на УСВП.

— За?

Коупланд дълбоко си пое дъх.

— Рано сутринта е имало нападение. Убити са седемнайсет души от охраната. Цялата нощна смяна.

Лицето на Наш стана пепеляво бяло.

— Те не…

Физикът мрачно кимна.

— Откраднали са Супернова.

За миг погледът на полковника се зарея в пространството.

— Не са взели нищо друго — продължи Коупланд. — Знаели са точно къде е. Знаели са кодовете на Гробницата и са имали карти за електронните ключалки. Трябва да приемем, че знаят също кодовете на титаниевия херметичен шлюз на самото устройство и може би как да го взривят.

— Известно ли е кои са били?

— В момента разследват. Според предварителните данни е възможно да става въпрос за парамилитаристична група като Борците за свобода.

— Мамка му — изруга Наш. — Мамка му! Сигурно знаят за идола!

— Много е вероятно.

— Тогава трябва да стигнем там първи.

— Съгласен съм — отвърна Коупланд.

Рейс само следеше разговора като зрител на тенис мач. Значи бяха нападнали централата на УСВП, но той нямаше представа какво са откраднали. Нещо, наречено „Супернова“. И какви бяха тия Борци за свобода?

Наш се изправи.

— С колко време преднина разполагаме? — попита той.

— Може би три часа — каза Коупланд.

Тогава трябва да действаме бързо. — Полковникът се обърна към Уилям. — Професор Рейс, съжалявам, но залозите в тази игра току-що се повишиха. Нямаме повече време. Докато стигнем до Куско, трябва да преведете ръкописа, защото когато кацнем, повярвайте ми, няма да имаме нито миг за губене.

С тези думи Наш, Коупланд и Чеймбърс оставиха Рейс сам с ръкописа.

Той отново погледна корицата, дълбоко си пое дъх и обърна страницата.

Видя първия ред, написан с красив средновековен калиграфски почерк:

MEUS NOMINUS EST ALBERTO LUIS SANTIAGO ET ILLE EST MEUM REM…

Рейс започна да превежда.

„Казвам се Алберто Луис Сантяго и това е моята история…“

В първия ден от деветия месец на лето Господне 1535-то аз станах предател на своята родина.

Причината: помогнах на един човек да избяга от затвора на моите съотечественици.

Той се казваше Ренко Капак и твърдеше, че е княз на инките, по-малък брат на техния върховен владетел Манко Капак, човека, когото те наричаха „сапа инка“.

Князът беше красив мъж, с гладка матова кожа и дълга черна коса. Неговата най-характерна черта обаче бе бенката, разположена точно под лявото му око. Тя приличаше на обърнат наопаки планински връх, неправилен кафяв триъгълник, който изпъкваше на иначе чистото му лице.

За пръв път срещнах Ренко на борда на „Сан Висенте“, кораб затвор, закотвен в средата на река Урубамба на петнадесетина километра от столицата на инките Куско.

„Сан Висенте“ беше най-отвратителният затвор в реките на Нова Испания 3 3 Испанско вицекралство (1535–1821), обхващащо Централна Америка на север от Панама, Мексико, Антилските и Бахамските острови, югозападни части на САЩ и Филипините. — Б.пр. — стар дървен галеон, негоден за презокеанско плаване. Бяха му свалили мачтите и го бяха докарали тук с единствената цел да затварят в него враждебни или опасни индианци.

Както обикновено, въоръжен с моята безценна, подвързана с кожа Библия — ръкописен вариант от триста страници на великата книга, подарена ми от моите родители, когато бях посветен в Светия орден — аз бях дошъл в затвора, за да уча тези езичници на Словото Божие.

И в това си качество на проповедник на нашата Вяра аз се срещнах с младия княз Ренко. За разлика от повечето други на онзи ужасен кораб, мръсни и грозни окаяници, които — благодарение на позорните условия, наложени им от моите съотечественици — повече приличаха на кучета, отколкото на човеци, той говореше изтънчено и образовано. Освен това притежаваше изключителна чувствителност, каквато по-късно не съм виждал у никой човек. Нежен, разбиращ поглед, който проникваше до самото дъно на душата ми.