Николай Хайтов - Приключения в гората

— Глутниците се събират, както е известно, в началото на ноември — каза Вълкът.

— Но дотогава Борът триста пъти ще бъде отсечен! — рече Глиганът. — Чувате ли как горе се кикоти вятърът?

Врявата замлъкна и всички чуха не само брадвения лай, а и злорадия вой на Дърволома, който се кискаше и викаше:

— Гледайте всички как ще прекатуря Бора и треперете!… Как ще полети из урвата и ще се разчупи на парчета. И треперете! Гледайте, роби и страхливци!… И треперете!

— Чувате ли? — повтори Глиганът.

— Е-е, какво, като чувам? — озъби се Вълкът. — Хапе ли се вятър, а! Хапе ли се вятър?

— Аз винаги съм знаел, че ти си страхливец и подлец — рече уж спокойно Глиганът и окото му засвятка диво… — Ти хапеш, но само беззащитните овце…

— Внимавай какво говориш, ей, ще те ухапя! — озъби се Вълкът и белите му зъби блеснаха като ками. — Като ти щракна два зъба по врата, ще видиш ти!…

— Ти хапеш глиганите, но само под опашката! — развика се Глиганът и насочи двата си глигански зъба към наежения Вълк. — Хайде щракни със зъбите. Щракни де, подлецо!…

Настъпи шум и смут.

— Стойте, безумни! — изправи се Паякът между Вълка и Глигана. — Спомнете си, че всяка загубена минута приближава гибелта на Бора!

— Нека образуваме съвет на умните животни и Паякът да бъде наш генерал — предложи Мравката.

Пилци, катерици, таралежи и къртици извикаха в хор:

— Съгласни сме, съгласни сме!

— Вървете по дяволите — изръмжа Вълкът, подви си опашката и изчезна в гъсталака.

— Хайде, че искам да мета! — изръмжа обидената Мечка, като искаше да каже „Вървете си!“, и животните побързаха да излязат от мечата дупка.

Когато умните животни се намериха навън, Глиганът застана мирно и козирува на Паяка с крак:

— Свинската дивизия ви слуша, генерале. Заповядайте!

— Сто хиляди мравки слушат заповедите на Паяка! — обади се и Мравката.

— Катериците са готови да умрат и в огъня, ако Паякът им заповяда!

— И ние сме готови, и ние сме готови — обадиха се птици, таралежи и къртици. — Готови сме и ние!

— Благодаря ви! — рече кратко Паякът. — А сега всички по местата си, бего-ом! И очаквайте заповедите по телеграфа! — След това, хванал се за едно перце от Кълвачовата шия, Паякът изкомандва на Кълвача:

— Бързо в щаба!

Щом се намериха в щаба, залетяха заповеди наляво и надясно. Всички паяци бяха обявени за свързочници. Трябваше да поддържат в изправност телеграфните жици. Орелът беше назначен за наблюдател със задача да патрулира над гората и щом забележи, че колибаринът от Плетвар бяга от върха, да кимне с крилете три пъти подред.

Свинете трябваше да приближат до Остра чука под прикритието на гората и да чакат. Подобно нареждане получиха и катериците. Заповядано беше пет работнически полка мравки веднага да се отправят към ранената борика заедно с дружина войници. Всички горски пилета с яки човки трябваше да образуват едно въздушно ято и да чакат нова заповед в сянката на близкия букак. Сойката трябваше да продължава службата на сигналист, а Кълвачът да бъде специалист по телеграфа.

А по-нататък? Преди всичко трябваше да се прогони човекът с топора.

Но как? Генералът имаше готови планове и в тая насока.

— Повикайте осите! — заповяда той на Кълвача.

— Осите, осите, осите! — повика телеграфистът.

— Чуваме! — обадиха се те.

И се започна следният разговор между генерала и дивите оси:

Генералът:

— Незабавно формирайте ято и забийте жилката си в лицето и ръцете на човека с топора.

Телеграфната жица затрепера и се чу страшно бръмчене и след това разсърден глас:

— Осите не желаят да те слушат.

— Защо? — попита Паякът.

— Защото ти убиваш нашите братовчеди — мухите!

— Но какво общо имат мръсните мухи с храбреци като вас? — поласка ги Паякът с надежда да ги спечели.

— Това, че имат крила, както и ние.

— Но крила има и Врабчето, братовчед ли ви е то? Крила имат и щурците! — кипеше Паякът от възмущение.

Мълчание. След това нов въпрос откъм страната на осите:

— Защо трябва да нападнем човека с топора?

— Защото трябва да спасим Бора…

— Какво общо имаме ние с Бора?

— Това, че живеете в хралупи! — обясняваше търпеливо Паякът. — А хралупите се намират в дървета като Бора. Значи, отсекат ли Бора, ще отидат по дяволите и вашите хралупи!

Ново мълчание.

— Братовчеди сме, да! И с щурците, и с врабците!… И с пчелите! — долетя след туй ни в клин, ни в ръкав отговорът на осите.