Николай Хайтов: Приключения в гората

— Смърт! — извикаха катериците. — По-добре нашата смърт!…

И мравките прекратиха трудолюбивите си занимания, войните, строежите и обявиха „сбор“ на целия мравуняк.

Щом всички мравки се събраха в тронната зала, престарялата царица-майка стана и тихо попита:

— Брадва ли? Добре ли чух?

Всички потвърдиха:

— Брадва! Брадва! Ето… лаят й се чува!

— Лошо! — рече старата Мравка след кратко мълчание. — Защото в мравешките летописи е записано: „Няма горски мравки без гора“, а най-страшна за гората е човешката брадва!

— Но какво да правим, майко? Записано ли е? — попитаха единогласно разтревожените мравки.

— Въоръжете се и защищавайте гората, защото тя е мравешкият свят! По-добре е да ви застигне войнишката смърт, отколкото смъртта на жалките изгнаници!…

В същата зала, на същата минута започна военният съвет на мравешките пълководци с точка първа и единствена: „Военна защита на Бора.“

Докато съветът заседаваше, крясъците „брад-ва-а, брадва-а“ стигнаха и най-затънтените гъсталаци на гората, до ушите на дивите свине.

— Брадва ли? — Водачът на стадото старият Глиган изтърва току-що захапаната луковица и наежил козината на гърба си, силно изгрухтя:

— Сега я втасахме!

Стадото мълчеше в очакване, заслушано в птичата олелия, а Глиганът, нали е глиган и невъздържан, започна да ругае:

— Побеля ми четината от топора на неразбраните хора, дето разредяват тъмната гора и ни откриват за очите на ловците! Нима искат да унищожат дивото ни и свободно племе! Да ни натикат в кочините при питомните свини?

— По-добре е да загинем! — заквичаха развълнувани прасетата.

— Да загинем ли? — грухна разлютеният Глиган. — Гледай ги ти, колко им е лесно да загинат! А защо ви са тия свински зурли и защо се наричате „диви“? Кажете де, защо?

Отговорът на прасетата не се чу, защото Сойката отново прелетя, писна и крясъците „брадва-а, брадва“ заглушиха всичко. Не заглушиха само брадвените удари, които идваха от Остра чука, за да внесат още повече тревога в тревогата…

Ще запитате може би: „Не преувеличаваха ли горските животни опасността? Може ли една-единствена брадва да застрашава цялата гора?“

Вгледайте се в гората и сами ще видите, че всяко дърво е щит за другите дървета. Залостена врата, в която вятърът се блъска, търсейки пролука, за да се промъкне в крепостта. Падне ли едно дърво, отваря се една врата. А знайно е, че има ли една отворена врата, крепостта е в опасност: вятърът нахлува в гората и събаря лесно другите дървета. Тъй че една брадва в съюз с вятъра е нещо страшно.

Ето защо дивите животни тъй се разтревожиха.

Ето защо, забравили своите различия и разноезичия, животните се събраха бързо и Паякът с две-три думи обясни защо им е нужен съюз и защо трябва да се защити гората. Мравката се съгласи и като знаеше колко Паякът е умен, предложи той да бъде съюзен генерал.

— Протестирам! — ревна Мечката. — Когато няма в гората лъв, като най-силна и страшна аз замествам царя Лъв. А може ли един заместник-цар да се бие под командата на някакъв си паяк?

Паякът стана и се поклони учтиво:

— Бъди ни генерал тогава и води ни! Аз за генералски еполети не ламтя!…

— Ще ви водя, но не съм обядвала! — отговори Мечката.

— Докато ти обядваш, Мецо, дървото ще бъде отсечено! — забеляза Катерицата.

— Добре, кажете: какво да направя? — попита Мечката.

— Само едно — каза Паякът, — да прогониш човека от дървото!

— Но това значи да го нападна! — стъписа се Мечката.

— Точно така! — викнаха животните.

— Ама вие знаете ли — изправи се Мечката, — че има постановление всяка мечка, която нападне човек или добиче, да се обявява за мечка стръвница и да се застрелва от ловците? Как мога да нападна аз човек?

— Можеш да го уплашиш само! — подхвърли някой, без да се покаже.

— Подплаши го, подплаши го! — закрещяха всички.

Мечката размисли и рече:

— Добре, но ако предварително се каже на човека, че не го нападам, а го плаша. Инак може…

Тогава скочи Глиганът:

— Ненапразно са ти рекли „баба“! — викна той. — Да, да, ти си една страхлива баба, а не заместник-Лъв. Върви да се подмазваш на ловците, а ние ще си намерим друг храбрец!

— Ето Вълка! — обади се Катерицата. — Той може да ухапе човека, тъй че никога да не припари в гората…

— Да, да, Вълкът!

— Вълкът, Вълкът! — подкрепиха и други.

— Сам аз никога не нападам! Аз нападам само в глутница! — безстрастно отговори Вълкът и се прозя…

— Добре де, събери си глутницата! — предложи Паякът. — И то веднага, защото оня, както чувате, не е престанал да сече!