Джеймс Купър - Последният мохикан

Новината бе донесена в една лятна привечер от индианецбързоходец, който носеше и настойчива молба от Мънроу, комендант на едно укрепление на брега на „Светото езеро“, бързо да му бъде изпратено силно подкрепление. Вече споменахме, че разстоянието между тези укрепления беше по-малко от пет левги. Каменистата пътека, която първоначално служеше за съобщение, бе разширена, за да минават по нея коли, така че разстоянието, което бързоходците изминаваха за два часа, лятно време лесно можеше да се вземе от войсково отделение с необходимия му багаж от изгрев до залез слънце. Верните служители на британската корона бяха назовали едното от тези укрепления Уилиам Хенри, а другото — форт Едуард 6 6 Форт Едуард — укреплението Едуард е било построено в 1757 г. , на имената на двамата любими принца от царуващата тогава династия. Встеранътшотландец 7 7 Полковник Мънроу. , за когото споменахме преди малко, държеше първото укрепление с един полк редовни войници и съвсем малко заселници. Тази войска беше твърде малобройна, за да излезе срещу силната армия, която Монкалм бе повел към отбранителните насипи. Второто укрепление бе заето от генерал Уеб, който командуваше кралските военни сили в северните провинции. Гарнизонът му наброяваше повече от пет хиляди души.

Ако съединеше няколкото поделения под негово командуване, генералът можеше да събере приблизително двойно по-голям брой войници срещу решителния французин, който се бе осмелил да се отдалечи твърде много от мястото, където се намираха резервите му, и то с армия, малко по-многочислена от армията на противника.

Но под влияние на сполетелите ги несполуки офицерите, както и войниците, бяха склонни по-скоро да дочакат страшния неприятел в крепостта, отколкото по блестящия пример на французите от форта дьо Кен да възпрат настъплението му и му нанесат удар още докато напредва.

След като първата изненада от вестта постихна, из окопите край брега на Хъдзън, които образуваха верига от предни укрепления на самия форт, се разнесе мълва, че отбран отряд от хиляда и петстотин души ще трябва да тръгне призори за укреплението Уилиам Хенри, намиращо се на северния край на онази част на реката, която поради каменистия си характер се преминава пеша. Това, което отначало бе само мълва, скоро стана действителност, когато главнокомандуващият издаде заповед до няколкото избрани от него войскови части да се приготвят за бързо потегляне. Сега вече всички съмнения относно намеренията на Уеб се разпръснаха и в продължение на час-два наоколо се мяркаха загрижени лица и се чуваха забързани стъпки. Новаците във военното изкуство тичаха насам-натам и със своето буйно и донякъде нервно суетене забавяха приготовленията си, а по-опитните ветерани се стягаха решително, с явно презрение към всяко бързане. Сериозните им лица и загрижени очи издаваха, че те нямат кой знае колко голямо професионално влечение към неопитаната, но очаквана със страх война в горската пустош.

Най-после слънцето залезе в море от пурпур зад далечните западни хълмове и докато мракът стелеше булото си върху това усамотено кътче, шумът от приготовленията стихна и последната светлинка в дървената хижа на някой офицер загасна. Дърветата хвърляха върху насипите и клокочещото поточе сенки, които ставаха все по-огромни. Скоро целият лагер потъна в дълбока тишина, като тишината, която царуваше в обширната околна гора.

Съобразно със заповедта от предишната вечер тежкият сън на войниците бе прекъснат от биенето на барабаните, чиито удари отекваха във влажния утринен въздух из всяко кътче на гората точно когато ранното утро започна да изписва назъбените очертания на няколко високи борови дървета по развиделяващото се, безоблачно небе на изток. Изведнъж целият лагер се раздвижи — и последният войник се надигна от землянката си, за да види потеглянето на своите другари и вземе участие във вълнението и събитията на деня. Избраният отряд войници скоро се строи. Докато редовните и обучени кралски наемници застанаха надменно на десния фланг, скромните заселници по навик, придобит от дълъг опит, покорно заеха своите по-скромни места на левия фланг. Разузнавачите потеглиха. Силна охрана предшествуваше и следваше тежко клатушкащите се обозни коли. Преди сивото утро да бе озарено от слънчевите лъчи, главното ядро се строи в колона и напусна лагера с истинско войнишко държане, което задуши скрития страх на мнозина новаци. Докато бойците можеха да бъдат виждани от другарите им, които ги гледаха с възхищение, те запазиха гордия си вид и стегнатия си строй. Скоро звуците на музиката започнаха да се чуват все по-слабо в далечината и гората погълна живата маса, която бавно бе навлязла в нейните дебри.