Конн Иггульден - Смъртта на царете

Чуваше хората си да пъшкат: притискаха се до стената в тъмнината зад него. Няколко факли осветяваха пространството, но освен че изстрелваха на сляпо по някоя стрела, враговете се бяха оттеглили в страничните постройки. Всеки, който притичаше по уличката, щеше да бъде насечен на парчета, преди да направи и няколко крачки, но и враговете не можеха да напуснат подслона си, за да атакуват легионерите. Настъпи временно затишие и Гадитик с удоволствие отбеляза, че има възможност да диша спокойно. Липсваше му тренировката на сухопътните легиони. Независимо колко се упражнява човек на кораб, няколко минути бой и тичане го изтощават. Или може би е просто от възрастта, призна той мрачно пред себе си.

— Кротнаха малко — измърмори с нисък глас.

Оттук нататък щеше да става все по-зле. Трябваше да завземат с бой постройките една след друга, да губят хора срещу всеки един-двама неприятели — беше твърде лесно да изчакат зад някоя врата или прозорец и да прободат първия, който се подаде.

Гадитик се обърна към войника зад себе си, за да му даде заповед, и видя, че той гледа нагоре, зяпнал от ужас. Гадитик също вдигна глава. По камъните се стичаше лъскава течност; след миг стигна до плочника и се разля по него. Нямаше време да правят планове.

— Бягайте! — извика Гадитик. — Богове, бягайте!

Някои от по-младите войници зяпнаха неразбиращо, но опитните не се забавиха. Гадитик се опита да не мисли за стрелците, които чакаха само този момент. Чу пращенето на огъня, когато някой подпали лепкавата течност, няколко стрели изсвириха покрай него, един от войниците му бе улучен в гърба. Гадитик спря, за да му помогне, но когато обърна глава и видя пламъците да се приближават към тях, бързо прокара меча си през гърлото му: знаеше, че така е по-добре, отколкото да го остави да изгори. Обзе го паника. Сандалите му се бяха натопили в течността и той знаеше, че огънят не може да бъде угасен. Хукна подир хората си.

Войниците затичаха с невероятна скорост, завиха зад ъгъла и нападнаха трима приклекнали там стрелци. Само един успя да стреля, и то над главите им. Посякоха ги, почти без да забавят ход.

Сега, осветена от огъня, крепостта се виждаше съвсем ясно. Гадитик и хората му изреваха гневно и същевременно облекчено, защото бяха останали живи. Ревът им вля нова сила в тях и изплаши врага.

Уличката свършваше в някакъв двор и този път чакащите стрелци стреляха без грешка — повалиха предните четирима; следващите се заспъваха в падналите си другари. Дворът беше пълен с въстаници, които се втурнаха в атака със свиреп рев, не по-малко страшен от този на римляните.

Юлий видя пламъците да изригват по редицата ниски постройки отляво и замръзна. Прикриващата го тъмнина стана златистожълта и той изведнъж зърна три трупа в една ниша на няколко крачки отпред. Бяха посечени. Зад тях зееше отворена врата, водеща към вътрешността на крепостта. Беше решение за секунда и Юлий се втурна право напред, и заби меча си в корема на мъжа, който чакаше вътре, още преди той да успее да нанесе удар. Хората му не се поколебаха. Понеже не познаваха крепостта, можеше да изгубят ценно време, докато се съединят с другарите си, водени от Гадитик, но най-важното беше да не спират и да убиват всеки бунтовник, когото видят.

След светлината от огъня тъмнината във вътрешността на крепостта беше стряскаща. Стъпалата водеха надолу към редица празни стаи, свършваща със стълбище, на което светеше само една лампа, закачена на стената. Юлий я грабна и изрева, защото горещото масло плисна по кожата му. Хората му заслизаха след него с дрънчене на оръжия. Щом стигнаха долу, изсвистяха стрели и Юлий се хвърли на пода. Стрелите улучиха стената зад него и откъртиха парчета мазилка.

В дългата ниска стая имаше трима мъже. Двама — с лъкове в ръце — гледаха ужасено мръсните, покрити с кръв войници, а третият беше вързан на стол. Затворник. По дрехите Юлий позна, че е римлянин. Лицето и тялото му бяха целите в синини и подути, но очите му оживяха от внезапна надежда.

Юлий притича през стаята; отскочи, за да избегне друга стрела, изпратена неумело и набързо към него, почти с отвращение стигна до двамата мъже и преряза гърлото на стрелеца. Другият се опита да го прободе, но нагръдникът на бронята пое удара, а с опакото на ръката си Юлий изпрати мъжа в безсъзнание на пода.

Отпусна меча и се облегна на камъните, внезапно уморен. Дъхът му излизаше на тласъци. Младежът забеляза колко е тихо тук и колко много под равнището на основната крепост се намират.