Кон Игълдън - Синовете на Спарта

— И ти си отмъстил на убиеца му — каза Артаксеркс с желанието да му достави удоволствие.

— Така е. Когато слънцето изгря онзи ден, бяхме трима. Трима братя. А вечерта бях сам. Бях покрит с кръв. Но бях цар.

Дарий изпъчи гърди, от което кожените плочки на дрехата му изскърцаха над фината коприна под тях. Синът му също се изправи в съзнателно подражание. Артаксеркс не знаеше защо баща му го беше извикал този ден, нито защо дори прочутите Безсмъртни не се виждаха никъде. Говореше се, че баща му не се доверявал на никого, но въпреки това сега вървеше сам с най-големия си син и наследник. Това изпълваше четиринайсетгодишния Артаксеркс с гордост и щастие.

— Един цар се нуждае от повече от един син — продължи баща му. — Смъртта връхлита бързо, както пустинният вятър може да се надигне най-неочаквано. Може да те застигне, когато конят ти се препъне или ножът се изплъзне от ръката ти. Може да дойде от отрова или предателство, от развалено месо, от треска или зли духове във въздуха. В свят като този цар с единствен син е предизвикателство за боговете, както и за неприятелите си.

Дарий продължи напред с ръце зад гърба и момчето отново трябваше да подтичва, за да не изостане. Когато Артаксеркс го настигна, баща му продължи:

— А ако първородният син, ако най-обичаното момче доживее да стане мъж, започва друга игра. Ако той има оцелели през годините братя, те са единствените на света, които могат да му отнемат всичко.

— Кир? — изтърси Артаксеркс. Въпреки предпазливостта си, въпреки благоговението му към баща му, мисълта, че по-малкият му брат може някога да стане негов враг, накара очите му да проблеснат развеселено. — Татко, Кир никога не би ми направил нещо лошо.

Баща му спря и се обърна към него. Плочките на дрехата му се надигнаха като твърдите криле на бръмбар, който се готви да отлети.

— Ти си мой син и наследник. Ако смъртта те вземе, Кир ще бъде цар. Това е неговото… предназначение. — Царят се наведе и хвана ръката на момчето. — Ти ще носиш короната ми, да. Но Кир… той е роден боец. Само на тринайсет е, но язди като опитен воин. Виждал ли си как го гледат? Миналия месец го понесоха на ръце през двора на двореца, след като простреля птица в полет: — Царят пое дълбоко дъх. Искаше Артаксеркс да го разбере. — Синко, обичам и двама ви, но когато легна на смъртното си ложе, когато империята притихне и потъне в скръб, в онзи последен ден ще го повикам при себе си — и ти ще трябва да го убиеш. Защото ако го оставиш да живее, той със сигурност ще убие теб.

Артаксеркс видя как в очите на баща му проблясват сълзи. За първи път виждаше у него такава проява на чувства и това го потресе.

— Татко, мисля, че грешиш, но ще запомня думите ти.

Царят се изправи и дрехата му изскърца. Беше се зачервил, макар че бе трудно да се каже дали от гняв, или от някакво друго чувство.

— Тогава запомни и това — рязко каза той. — След всичките ми усилия това да остане само между нас, кажеш ли една дума на Кир за разговора ни, все едно прерязваш собственото си гърло. Не днес или тази година, разбира се, докато двамата се смеете и си играете заедно. Той ще обещае, че ще ти бъде верен, и не се съмнявам, че ще го каже от цялото си сърце.

Но после ще дойде ден, в който ще се разделите, когато той разбере, че никога няма да има властта, която желае, докато е само втори син. В този ден той ще се обърне срещу теб и ще посегне към трона. И ако аз съм жив в този ден, ако след това дойде при мен, дори с твоята кръв по ръцете си… дори тогава ще го прегърна, защото няма да имам друг син. Разбираш ли ме, Артаксерксе?

— Да — отвърна синът му; чувстваше как и неговият гняв се надига. — Но щом му се възхищаваш толкова много, татко, защо не ме убиеш още тук и не оставиш него да вземе трона? — И преди баща му да успее да отговори, продължи: — Защото нямаш други синове и ще изложиш династията на риск. Наистина ли си толкова коравосърдечен? Наистина ли за теб няма значение кой от нас ще стане цар?

— Ако нямаше значение, нямаше да разчистя половината град, за да се разхождам насаме с теб. Да виждаш Кир наоколо? Ти беше детето, за което копнеехме, мое храбро момче. Не се съмнявам в ума ти, в мъдростта ти, Артаксерксе. Във вените ти тече моята кръв и от теб ще стане чудесен владетел.

Дарий протегна ръка и докосна бузата на сина си.

— Видях баща си сломен, когато се върна от Гърция. Цар Ксеркс победи спартанците при Термопилите, но после войските му бяха разбити при Платея. Точно както баща му е бил разбит при Маратон десет години по-рано. Е, този позор няма да продължи! Заклех се в това, когато станах цар. В Гърция проляхме наша кръв, достатъчна за хиляда години. Вместо да водя войни, аз запазих мира — и той ни донесе градини, вино, злато и невероятни познания. Неща, които в други времена биха изглеждали като магьосничество, днес са нещо обичайно. А с теб ще отидем още напред — Персия ще стане най-великата империя, позната на този свят. Ако начело на нея седиш ти. Ако боговете сложат на трона Кир, той несъмнено отново ще започне война. Прекалено много прилича на моя баща и на неговия баща.