Конн Иггульден - Кръвта на боговете

Новината на Касий едва ли щеше да предизвика голям шок: повечето сенатори изглеждаха самодоволни, споглеждаха се многозначително и си кимаха като девици, споделящи обща тайна. Брут ги презираше, мразеше ги заради префърцунените им маниери и помпозното им мнение за собствената им значи­мост. Беше виждал Египет, Испания и Галия. Беше се сражавал за републиката, бе убивал за нея, а те си седяха тук, дрънкаха глупости по цял ден и не знаеха нищичко за хората, които про­ливаха кръвта си за тях по бойните полета.

Касий пристъпи към трибуната. Навремето тя бе символ на римската мощ, изработена от носа на картагенски боен кораб.

Онази трибуна обаче беше изгорена при бунтовете и подобно на много други неша в сградата, тази сега беше само бледо ко­пие на старата. Брут вдигна очи към мъжа, който стоеше на нея, и замръзна. Осъзна, че студеният му поглед не се е откъсвал от него, откакто е влязъл в залата.

Последният консулски мандат на Марк Антоний още не беше завършил. Преди събитията тази сутрин той бе просто пионка на Цезар, но това вече се бе променило. Републиката бе възстановена и Марк Антоний държеше юздите. Той владее­ше положението тук и Брут трябваше да признае, че това му подхожда. Висок и мускулест, Марк Антоний имаше чертите и острия нос на представител на старите римски родове. Никой от Освободителите не знаеше как ще реагира, докато планира­ха покушението. Един от тях, Гай Требоний, беше натоварен със задачата да отвлече вниманието на консула. Брут се огледа и видя младия сенатор. Изглеждаше толкова доволен от себе си, че стомахът му се сви.

Марк Антоний се взираше в него над главите на седналите сенатори и Брут долови потреса му. Консулът беше уведомен или бе дочул разнасяните шепнешком слухове. Цезар беше мъртъв. С тирана бе свършено. Всички знаеха, с внезапна уве­реност осъзна Брут. Но въпреки това думите трябваше да се изрекат.

Касий зае мястото си в подножието на трибуната под изви­сяващия се над него консул. Брут го гледаше как вдига дясната си ръка и докосва дървото като талисман, след което заговори: Днес, на мартенските иди [3] Иди - дни в средата на месеца, посветени на Юпитер; падат се на 15-о число през март. май, юни и октомври, а в останалите месеци са на 13-о число. Мартен­ските иди бележат началото на новата година. - Б. пр. , Рим бе освободен от потисни­ка. Нека новината се разнесе до всички. Цезар е мъртъв и ре­публиката е възстановена. Нека сенките на бащите ни ликуват. Нека градът ликува. Цезар е мъртъв и Рим е свободен.

Думите бяха посрещнати с бурни овации. Сенаторите кре­щяха с пълно гърло, като се стремяха да надвикат онези до себе си. Ревяха със зачервени лица и тропаха с крака така силно, че каменният под трепереше. Марк Антоний стоеше с наведена глава, мускулите на челюстта му бяха изпъкнали като тумори.

Внезапно Брут си помисли за египетската царица в чудесната римска къща, която й бе дал Цезар. Клеопатра още не знаеше какво се е случило с бащата на сина й. Представи си в каква па­ника ще изпадне, когато научи. Не се съмняваше, че тя ще съ­бере скъпоценностите си и ще напусне града със скоростта, на която са способни най-добрите коне. Тази мисъл го накара да се усмихне за първи път днес. Толкова много неща предстое­ше да бъдат направени наново през идващите месеци. Цезар бе каго тежест върху града, тежест, която притискаше всички. Сега можеха да се изправят, по-силни и по-добри отпреди. Усещаше промяната във въздуха. Най-сетне бе настъпил неговият момент.

Сенатът ггочти беше забравил как бяха нещата навремето. Брут виждаше как дребосъците отново започват да осъзнават собствената си сила. Вече не бяха прости слуг и. Само за една сутрин, с един раздиращ гърлото рев те отново се бяха превър­нали в мъже. Той им беше дал това. Сведе замислено глава, но когато чу, че Марк Антоний взема думата, вдигна очи, внезапно обзег от подозрение.

- Запазете ред, сенатори - каза Марк Антоний. - След тази новина ни предстои много работа.

Брут се намръщи. Марк Антоний беше прочут поддръжник на Цезар. Неговото време бе свършило. Единственото, което му оставаше, бе да напусне залата с достойнство и да сложи край на живота си.

- На Марсово поле има легиони, които очакват Цезар да ги поведе срещу партите - продължи Марк Антоний, без да по­дозира за раздразнението на Брут. - Трябва да бъдат обуздани преди да са научили новината. Те са верни на Цезар. Към тях трябва да се подходи внимателно, в противен случай ще се раз­бунтува!. Единствено авторитетът на Сената стои между всич­ки нас и анархията, която заплашва да обхване града. Сенатори, запазете ред. - Последните думи бяха заповед, издадена с по- Дълбок и силен глас, за да усмири развълнуваните приказки.