Конн Иггульден - Кръвта на боговете

Рим и преди беше виждал хиляди подобни процесии, но у онези, които се изкачваха по Капитолия, нямаше радост. Хората си шепнеха, побутваха се и сочеха червените петна по ръцете им и все още ярката кръв по дрехите. Клатеха уплашено глави и се отдръпваха, сякаш групата носеше опасност или някаква заразна болест.

Брут крачеше на изток и нагоре по хълма. Изпълни го стран- но очакване, първата истински емоция, откакто бе забил желя­зото в най-големия си приятел и бе почувствал потръпването, което му каза, че острието е достигнало сърцето. Копнееше да види форума и сградата на Сената, каменния център на огром- ната република. Трябваше да положи усилие, за да не ускори крачка, да запази бавното темпо, което колкото запазваше дос­тойнството им, толкова и ги защитаваше. Нямаше да избягат от извършеното. Оцеляването им зависеше от това да не показват вина или страх. Щеше да се появи на форума като освободител.

Когато изкачи Капитолия, спря за момент. Виждаше заоби­коленото от храмове открито пространство. Сградата на Сена­та сияеше, бяла и неопетнена, стражите на входа й бяха мъ­нички фигурки в далечината. Слънцето започваше да напича и Брут усети как потта се стича под нагръдника му. Сенаторите зад него пристъпваха от крак на крак, без да разбират защо са спрели. Пътят пред тях бе широк, но тази сутрин от авторитета им не беше останало нищо и нито един от тях, дори Касий или Светоний, не смееше да слезе надолу, без Брут да ги води.

- Ние сме Liberatores [2] Освободители (лат.) - Б. пр. - неочаквано рече Брут. - Долу има мнозина, които ще приемат радушно онова, което направи­хме. Има и стотици други, които ще въздъхнат с облекчение, когато научат, че тиранът е мъртъв и че Рим е спасен, че ре­публиката е спасена. Ще има предложение за амнистия и тя Ще бъде гласувана. Всичко това вече е решено. Дотогава не забравяйте достойнството и честта си. Няма нищо срамно в постъпката ни.

Сенаторите се поизправиха, мнозина вдигнаха окървавените си ръце.

Брут отново погледна Касий, но този път изражението му беше радушно.

- Изиграх своята роля, сенаторе. Останалото трябва да го направиш ти. Поведи дребосъците след себе си и внимавай на всяка стъпка. В противен случай ще пострадаме.

Касий кимна и каза иронично:

- Разполагам с гласовете. Всичко е уредено. Ще влезем сво- бодно и ще бъдем посрещнати с почести.

Брут изгледа сурово сенатора, който държеше бъдещето на всички в ръцете си. Касий беше твърд и жилав, не показваше никакви признаци на слабост.

- Тогава води, сенаторе. Ще съм зад теб.

Касий сви устни при този намек за заплаха, но вдигна глава и закрачи към сърцето на Рим.

Докато приближаваха сградата на Сената, чуха надигащи се гласове всъщност глух рев. Огромните бронзови врати бяха отворени и нечий глас се извисяваше над останалите. После изведнъж се възцари тишина.

Брут стъпи на първото стъпало и потръпна. Знаеше, че ня­колкото часа, оставащи до пладне, ще са най-важните в живота му. Кръвта на Цезар беше по ръцете им. Една погрешна дума или необмислена постъпка и собствената им кръв щеше да се пролее, преди слънцето да е залязло. Погледна Касий и отново почерпи сили от увереността му. У сенатора нямаше никакви съмнения. Беше работил дълго и упорито за този ден.

Двамата легионери от двете страни на вратата стояха като ста­туи. Но все пак се поколебаха, когато сенаторът вдигна окърваве- ната си дясна ръка, за да е сигурен, че са я видели, и посочи Брут.

- Брут е мой гост - каза Касий, който вече мислеше за тъл­пата вътре.

- Ще трябва да остави гладиуса си тук, сенаторе - каза еди­ният легионер.

Нещо в начина, по който го погледна Брут, го накара да по­сегне към меча си, но Касий се изкиска.

- Предай си оръжието, Бруте. Не поставяй човека в неудоб­но положение.

Брут неохотно разкопча колана си и изхлузи ножницата, вмес­то да извади острието и да посече войника. Предаде меча си и забърза да настигне Касий, обхванат от внезапен яд, макар да не знаеше защо точно. Юлий никога не бе спиран на входа на тази сграда. Дразнещо бе, че му напомнят за положението му точно в момента на личния му триумф. В сградата на Сената Брут беше просто римски офицер, високопоставен, но без цивилен ранг. Е, това можеше да се поправи. Цезар вече бе мъртъв и всички про­вали и неуспехи в живота му можеха да се поправят.

Тази сутрин в Сената имаше над четиристотин души. Брут познаваше повечето след многото години, през които бе стоял до Цезар, но едно лице прикова вниманието му. Бибил. Преди години той бе избран за консул заедно с Цезар, но между два­мата се бе случило нещо и Бибил така и не бе стъпил повече в Сената. Внезапното му завръщане говореше много за промени­те във властта - и за това колко хора вече са научили за стана­лото. Брут забеляза, че Бибил се е състарил ужасно през годи­ните в изолация. Беше станал още по-тлъст, с тъмни торбички под очите и паяжина спукани капиляри по бузите. Двойната му гуша беше ожулена, сякаш се бе бръснал за първи път от ме­сеци. Погледът му беше трескав и Брут се запита дали вече не е започнал да пие, за да отпразнува смъртга на стария си враг.