Уилям Шекспир - Том 8. Романси и сонети

от тази тук!

ЦИМБЕЛИН

О ти, нечестна дъще,

която, мислех, ще ме подмладиш,

а правиш ме да грохна!

ИМОГЕНА

Господарю,

не си вредете, моля ви, с тоз гняв!

Не ме засяга той — по-силно чувство

надвива в мен страха!

ЦИМБЕЛИН

А, значи тъй,

без нежност, непокорна, вироглава?

ИМОГЕНА

Във безнадеждност и затуй такава!

ЦИМБЕЛИН

А чакаше те сватба със сина

на моята кралица!

ИМОГЕНА

Слава Богу,

небето висше ме благослови!

Избирайки орела, отървах се

от мишелова!

ЦИМБЕЛИН

Просяка ти взе!

Поиска да превърнеш моя трон

в седалище на низост!

ИМОГЕНА

Не, нов блясък

му дадох!

ЦИМБЕЛИН

Ах, негодница!

ИМОГЕНА

Кралю,

вий сам посяхте в мене любовта

към Постума, когато го избрахте

за мой другар в игрите; той е мъж,

достоен за коя да е жена,

а дъщеря ви превъзхожда с толкоз,

със колкото за нея плаща днес!

ЦИМБЕЛИН

Ти луда ли си?

ИМОГЕНА

Може и да съм!

Бих искала да съм краварска щерка,

а моят Леонат да бъде син на

съседния овчар!

Влиза отново Кралицата.

ЦИМБЕЛИН

Ах ти, глупачка!…

Пак бяха заедно! Госпожо, вие

престъпихте изричната ми воля.

Под ключ веднага!

КРАЛИЦАТА

Господарю, моля,

не се вълнувайте!… Ни дума, дъще!…

Съпруже, оставете ни самички

и подирете в бистрия си разум

спокойствие!

ЦИМБЕЛИН

Да крее, да, да губи

на ден по капка кръв, дорде угасне

от своето безумство!

Излиза, следван от Велможите.

Влиза Пизанио.

КРАЛИЦАТА

Господарю,

не бива тъй!… Прислужникът ви иде!…

Какви са новините ти? Разказвай!

ПИЗАНИО

Кралице, принцът току-що нападна

със шпага господаря ми.

КРАЛИЦАТА

О, Боже!

Без кръв, надявам се?

ПИЗАНИО

Хм, би могло

и кръв да има, ако господарят

не беше взел нещата на шега

и обуздал гнева си. Минувачи

ги разтърваха бързо.

КРАЛИЦАТА

Слава Богу!

ИМОГЕНА

Синът ви е любимец на баща ми

и много му приляга меч да вади

против изгнаник! Смелост, няма що!

Да бяха в африканската пустиня,

и аз със тях, та да бода с губерка

отстъпващия в боя!… Ти защо

си изоставил своя господар?

ПИЗАНИО

Той сам ми забрани да го изпратя

до пристана и ми остави туй

упътване, във случай че решите

да ме използвате.

КРАЛИЦАТА

До днес тоз момък

ви беше верен и такъв ще бъде

и в бъдеще!

ПИЗАНИО

Благодаря, госпожо!

КРАЛИЦАТА

Довиждане! Поразходи се, драга!

Излиза.

ИМОГЕНА

Лети към пристана, да го изпратиш

от сушата! След половина час

ела при мене да ти кажа нещо!

Свободен си.

Излизат в противоположни страни.

Британия.

Влизат Клотен и двама Велможи.

ПЪРВИ ВЕЛМОЖА

Бих ви посъветвал, принце, да смените ризата си; двубоят тъй ви е сгорещил, че от вас се вдига пара като от жертвеник. Изпускайки телесния си въздух, ние поемаме въздух отвън, а външният въздух не може да бъде тъй здравословен, както този, който се излъхва от вас.

КЛОТЕН

Бих я сменил, ако ми я беше окървавил. Засегнах ли го?

ВТОРИ ВЕЛМОЖА (настрани)

Как не! Ти и търпението му не можа да засегнеш дори!

ПЪРВИ ВЕЛМОЖА

Дали сте го засегнали? Ако не сте, значи трябва да е скелет без плът, пропускащ върха на шпагата ви свободно като главна улица!

ВТОРИ ВЕЛМОЖА (настрани)

Този връх му е май длъжник — все по страничните улички обикаляше!

КЛОТЕН

Страхливецът, не можа да ми устои!

ВТОРИ ВЕЛМОЖА (настрани)

Как ще ти устои, като постоянно напредваше към тебе!

ПЪРВИ ВЕЛМОЖА

Да ви устои? Макар и да си имате достатъчно владения, той ви отстъпи немалко място от своето.

ВТОРИ ВЕЛМОЖА (настрани)

Толкова педи, колкото имаш океани! Мухльовци!

КЛОТЕН

Как ме е яд, че ни разтърваха!

ВТОРИ ВЕЛМОЖА (настрани)

И мене. Поне да бяха изчакали да видим колко е дълъг един глупец, проснат на земята!

КЛОТЕН

Да предпочете този никаквец пред мене!

ВТОРИ ВЕЛМОЖА (настрани)

Ако е грях да избереш правилно, то тя е направо за ада!