Уилям Шекспир - Том 8. Романси и сонети

на старците. А колкото до тази,

зарад която е сега прокуден,

то тя с цената си го оценява:

самият неин избор казва ясно

какъв човек е той!

ВТОРИ БЛАГОРОДНИК

Аз почвам вече

да го почитам повече от вас

след толкова похвали. А пък тя е

единствено дете на краля, тъй ли?

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

Единствено. Той имаше два сина,

но — по-големият на три годинки,

а другият кърмаче още — бяха

откраднати от детската им стая

и досега ни белег, ни догадка

къде ще са.

ВТОРИ БЛАГОРОДНИК

Кога се случи туй?

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

Преди около двадесет години.

ВТОРИ БЛАГОРОДНИК

Деца на крал тъй лошо да се пазят

че да изчезнат, и така нехайно

да бъдат търсени, та да не се

намерят досега?

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

Да, туй е странно

и вероятно заслужава присмех,

но точно тъй е.

ВТОРИ БЛАГОРОДНИК

Вярвам ви.

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

Пристигат

кралицата и двамата нещастни.

Да се отдръпнем!

Излизат.

Влизат Кралацата, Постум и Имогена.

КРАЛИЦАТА

Не, дъще моя, вярвай ми, ти няма

да срещнеш в мене злобата, с която

се славят мащехите — ти си моя

затворница, но твойта тъмничарка

ще ти даде ключовете, които

отнемат свободата ти!… Когато

усетя, че ще мога да въздействам

на краля ни, веднага и за вас

ще се застъпя, Постуме; но в него

гневът, уви, е още огнен, тъй че

съветвам ви глава да преклоните

пред строгия му съд със кротостта,

подсказвана от разума.

ПОСТУМ

Кралице,

аз тръгвам днес.

КРАЛИЦАТА

Беда ви чака инак…

От жалост към любовната ви мъка

сама ще се разходя малко в парка,

макар че кралят строго забрани

изобщо да се срещате.

Излиза.

ИМОГЕНА

О, подла,

притворна услужливост! Колко тънко

умее тя да гъделичка, гдето

най-болно е ранила! Скъпи мой,

гневът на татко ми ме стряска малко,

но — въпреки че помня за дълга си —

не се боя, че той ще ме сломи.

Ти трябва да заминеш, а пък аз

оставам тук, за да живея в свят

от гневни погледи с таз мисъл само,

че някой ден, о, мой безценен камък,

отново ще те зърна!

ПОСТУМ

Слънце мое,

кралице моя, престани да плачеш,

че току-виж, дам повод да ме сметнат

премного мек за мъж! Ти в мен ще имаш

най-верния от всичките съпрузи,

които са се клели в брачна вярност!

Във Рим ще бъда у един, на име

Филарио, приятел на баща ми,

с когото само писмено се знаем.

Пиши ми там, кралице, и със поглед

аз всяка твоя буквица ще пия,

макар и да са всички мастила

приготвяни със жлъчка 48 48 „… приготвяни със жлъчка“ — в състава на мастилата по Шекспирово време влизала и говеждата жлъчка. .

Влиза отново Кралицата.

КРАЛИЦАТА

По-накратко!

Ако ви зърне кралят, върху мене

ще се излее неговият гняв!

Настрани.

Нарочно ще направя да ги свари.

Когато съм постъпвала противно

на неговата воля, той със радост

го е търпял, за да не го лиша

от свойта благосклонност.

ПОСТУМ

Цял живот

да се разделяме, скръбта ни пак

би раснала все повече. Прощавай!

ИМОГЕНА

Не, още малко стой! И на разходка

да тръгваше, пак щеше да е кратко

това сбогуване. Вземи, любими!

Тоз пръстен е от майка ми. Носи го,

додето след смъртта на Имогена

жена харесаш друга!

ПОСТУМ

Друга — аз?

Таз само дайте ми, която имам,

о, богове, а сетне във саван

стегнете тез ръце, ако рекат

към втора да посегнат!

Поставя пръстена на пръста си.

Тук блести,

дорде кръвта ми сгрява те!… О, сладка,

тъй както в загуба се ти оказа —

и то каква! — когато, взела мен,

ми даде себе си, така и в тези

подаръци аз пак съм печеливш!

Носи това от мен!

Поставя гривна на китката й.

Окова то е

на любовта и аз ще окова

във нея тази моя белоснежна

затворница!

ИМОГЕНА

О, висши богове!

Кога ли ще се видим?

Влизат Цимбелин и Велможи.

Ах, баща ми!

ЦИМБЕЛИН

Омитай се оттук, низка твар!

Кръвта ми тровиш ти! Ако те видя

след тази заповед във своя двор,

знай, смърт те чака!

ПОСТУМ

Тръгвам, господарю!

Да пазят боговете теб и всички

добри около трона ти!

Излиза.

ИМОГЕНА

Не вярвам

в смъртта да има болка, по-ужасна