И наистина въртенето й около оста е толкова бавно… Тук денят трябва да продължава около 15 наши денонощия, или 360 часа, и също толкова — нощта. Не е съвсем удобно… Слънцето пречи да се спи! Спомням си, че изпитвах същото чувство, когато трябваше да прекарам няколко летни седмици в полярните страни: Слънцето не слизаше от небосклона и ужасно ми дотягаше! Но разликата между едното и другото е голяма. Тук Слънцето се движи бавно, но по същия начин; там то се движеше бързо и всеки 24 часа описваше кръг ниско над хоризонта…
И там, и тук може да се употреби едно и също средство: да се затворят капаците на прозорците…
Но дали е верен часовникът? Защо има такова несъответствие между джобния часовник и стенния часовник с махало? Първият показва пет часа, а стенният — едва десет… Кой от тях е верен? Защо така мързеливо се люлее махалото?
Очевидно този часовник изостава!
Джобният часовник не може да лъже, тъй като неговото махало се люлее не от тежестта, а от еластичността на металната пружинка, която е една и съща — както на Земята, така и на Луната.
Това може да се провери, като си измерим пулса. Аз имах 70 удара в минута… Сега са 75… Малко повече, но това може да се обясни с нервната възбуда в резултат на необичайната обстановка и силните впечатления.
Впрочем съществува още една възможност за проверка на времето: през нощта ще видим Земята, която прави една обиколка за 24 часа. Това е най-добрият и непогрешим часовник!
Въпреки дрямката, която ни надвиваше, моят физик не се стърпя да не поправи стенния часовник. Виждам как той снема дългото махало, точно го измерва и го скъсява шест пъти или приблизително толкова. Важният часовник се превръща в обикновен часовник. Но тук той вече не е обикновен часовник, защото и късото махало се държи солидно, макар и не така, както дългото. Благодарение на тази метаморфоза стенният часовник се съгласува с джобния.
Накрая си лягаме и се завиваме с леки одеяла, които тук изглеждат въздушни.
Почти не използуваме дюшеците и възглавниците. По всичко изглежда, че тук би могло да се спи дори направо на дъски.
Не мога да се отърва от мисълта, че е още рано за лягане. Ах, това Слънце, това време! Замръзнали сте, както и цялата лунна природа!
Моят приятел престана да ми отговаря; заспах и аз.
Весело пробуждане… Бодрост и вълчи апетит… Досега вълнението ни беше лишило от обикновеното чувство на глад.
Жаден съм! Изваждам тапата… Какво е това — водата закипява… Слабо, но кипи. Докосвам с ръка гарафата. Само да не се изгоря… Не, водата е само топла. Толкова е неприятна за пиене!
— Какво ще кажеш, физико?
— Тук е абсолютен вакуум, затова и водата кипи. Нали няма атмосферно налягане, което да я задържи. Нека покипи още, не слагай тапата! Във вакуум кипенето завършва със замръзване… Но няма да я оставим да замръзне… Достатъчно! Налей вода в чашата и запуши шишето, защото иначе много ще изкипи.
Бавно се излива течността на Луната!…
Водата в шишето се успокои, а в чашата продължава бавно да се вълнува — колкото повече време минава, толкова по-слабо.
Останалата в чашата вода се превърна в лед, а ледът започна да се изпарява и масата му ставаше все по-малка.
А сега как да се наобядваме?
Можехме да ядем спокойно хляб и друга повече или по-малко твърда храна, макар че в незатворен херметически съд тя съхнеше бързо: хлябът се превърна в камък, а плодовете се свиха и също станаха доста твърди. Впрочем кожицата им все още задържаше влагата.
— Ох, този навик да ядем топла храна! Какво да се прави? Нали тук не може да се запали огън: нито дървата, нито въглищата, дори кибритените клечки не могат тук да горят!
— Не можем ли за тази цел да използуваме Слънцето?… Нали в нажежения пясък на Сахара пекат яйца!…
И гърнетата, и тенджерите, и другите съдове преправихме така, че капаците им да се затварят плътно и здраво. Напълнихме всички с каквото трябва по правилата на кулинарното изкуство и ги поставихме на слънце върху една купчина. След това събрахме всички огледала, намиращи се в къщи, и ги поставихме по такъв начин, че отразената от тях слънчева светлина да пада върху гърнетата и тенджерите.
След по-малко от час можехме вече да ядем добре сварени и изпържени ястия.
Какво да ви разправяме!… Чували ли сте за Мушо [1] Автор на научно-фантастични разкази по астрономия от 90-те години на миналия век. — Бел.рус.ред.
? Неговото съвършено готвене на слънце остана далеч зад нашето!… Хвалба, самохвалство? Както искате… Можете да си обясните тези наши самонадеяни приказки с вълчия ни апетит, при който всяка гадост би трябвало да ни се струва истинска прелест.
Читать дальше