E. L. James - Fifty Shades Darker

- Мога цял живот да те гледам как спиш, Ана.

- Казах ли нещо?

- Не. Почти до вас сме.

Виж ти.

- Значи няма да ходим у вас?

- Няма.

Погледнах го.

- Защо?

- Защото утре си на работа.

- Хм. - Нацупих се.

- Да не би да си намислила нещо?

Размърдах се.

- Може и да съм.

Той избухна в смях.

- Анастейжа, няма да те докосна отново, не и преди да ме помолиш.

-Какво?!

- Така ще започнеш да споделяш с мен. Следващия път, когато се любим, ще трябва да ми кажеш точно какво искаш, при това в най-малки подробности.

- Така ли? - Той ме премести от скута си, защото Тейлър вече спираше пред апартамента ми. Крисчън слезе и отвори вратата.

- Приготвил съм ти подарък. - Мина зад автомобила, отвори багажника и извади огромна кутия, опакована с подаръчна хартия. Това пък какво беше, дяволите да го вземат?

- Отвори я, като се прибереш.

- Ти няма ли да влезеш?

- Не, Анастейжа.

- Кога ще те видя?

- Утре.

- Шефът ми иска да изляза с него на по чашка.

Крисчън се намръщи.

- Така ли? - В гласа му се прокрадна заплаха.

- За да отпразнуваме първата ми седмица - добавих бързо.

- Къде?

- Не знам.

- Мога да те взема оттам.

- Добре... Ще ти пусна мейл или есемес.

- Добре.

Изпрати ме до вратата на фоайето и изчака, докато извадих ключовете си от чантата. Докато отключвах, хвана брадичката ми и проправи пътечка с целувки от ъгълчето на окото ми до ъгълчето на устата.

От мен се изтръгна приглушен стон, вътрешностите ми се разтопиха и потекоха.

- До утре - каза той с въздишка.

- Лека нощ, Крисчън. - Желанието в гласа ми беше неприкрито.

Той се усмихна.

- Влизай веднага - нареди и аз пресякох фоайето с тайнствения пакет в ръка.

- До скоро, сладурче - подвикна той, след това се обърна и с лека, въздушна походка се върна при автомобила.

Щом влязох в апартамента, отворих подаръка и открих вътре моя лаптоп „Макбук Про“, блакберито и още една правоъгълна кутия. Това пък какво беше? Разкъсах сребърната хартия и видях елегантен кожен калъф.

Отворих го. Беше айпад. Мили боже... истински айпад! На екрана се виждаше бяла картичка с почерка на Крисчън.

Анастейжа - това е за теб.

Знам какво искаш да чуеш.

Оставям музиката да говори вместо мен.

Крисчън

Разполагах с направен от Крисчън Грей музикален микс, замаскиран като последен модел айпад. Поклатих неодобрително глава заради безумната цена, но тайничко си признах, че много ми харесва. Джак си имаше в офиса, така че знаех как се използва.

Включих го и ахнах, когато видях образа: малък модел глай-дер. Господи! Та това беше същият „Бланик Ь-23“, който му подарих, качен на стъклен пиедестал, поставен върху нещото, което наричах бюрото на Крисчън в офиса му. Не можех да откъсна очи.

„Сглобил го е!“ Наистина го беше сглобил. Спомних си, че беше споменал нещо в бележката с цветята. Усетих, че ми се вие свят, и разбрах, че е мислил много над подаръка.

Плъзнах стреличката в дъното на екрана, за да го отключа, и отново ахнах. Показа се снимка на нас с Крисчън на дипломирането ми. Същата снимка беше поместена в „Сиатъл Таймс“. Крисчън изглеждаше страхотно красив, а аз се усмихвах от ухо до ухо - „Да, той е само мой!“

Плъзнах пръст и иконите се смениха, на съседния екран се появиха няколко нови. Приложение киндъл ап за четене на книги, електронни издания, уърдс - каквото и да е това.

„Британската библиотека ли?“ Докоснах иконата и се появи меню: ИСТОРИЧЕСКА КОЛЕКЦИЯ. Прегледах надолу и избрах РОМАНИ ОТ 18-И И 19-И ВЕК. Следваше ново меню. Докоснах заглавието: „Американецът“ от Хенри Джеймс. Отвори се нов прозорец и ми предложи сканирано копие на книгата. Майко мила - беше издание от 1879-а и аз го имах на айпада си! Той ми беше купил Британската библиотека и тя вече беше на мое разположение с едно докосване.

Излязох бързо, защото знаех, че мога да потъна в това приложение за цяла вечност. Забелязах и приложение „страхотна храна“ и извъртях очи, но едновременно с това се усмихнах; новинарско приложение, приложения за времето... но в бележката му се споменаваше нещо за музика. Върнах се на главния екран, докоснах иконката айпод и се появи плейлист. Прегледах бързо песните и списъкът ме накара да се усмихна. Томас Талис - нямаше да го забравя скоро. Нали го бях слушала два пъти, докато той ме налагаше с камшик и ме чукаше.

„Уичкрафт“. Усмивката ми стана още по-широка - танц в просторната стая. Парчето Бах-Марчело - „а, не, то е твърде тъж-но за настроението ми в момента“. Хммм. Джеф Бъкли - „да, чувала съм за него“. „Сноу Пътрол“ - любимата ми банда - и песента „Принципи на страстта“ на „Енигма“. Типично в стила на