Лоренс Даррелл - Балтазар

Фактите, по силата на своето естество, са нещо несигурно и променливо. Наруз веднъж ми каза, че обича пустинята, защото «вятърът заличава всички стъпки, както угасява и пламъка на свещите». Така прави и действителността. Как тогава да търсим истината?“

Помбал се луташе между дипломатическата тактичност и склонността си към дребни хитрувания като някой провинциален прокурор; противоречивите емоции играеха върху месестото му лице, докато той самият се бе разположил със скръстени ръце в удобния си стол. Имаше вид на човек, съвършено доволен от себе си.

— Говори се — каза с вперени в мен очи, — че сега си в разузнаването. Така ли? Не, не ми отговаряй, знам, че не можеш да говориш. Както не мога и аз, ако речеш да ме попиташ. Ти си въобразяваш, че без съмнение съм във френския Втори отдел, но аз най-категорично отричам. Това, което се питам, е дали трябва да ти разрешавам да живееш в моя апартамент. Струва ми се някак… как да кажа?… Сякаш сме дупе и гащи. Нали? Искам да кажа, защо да не си подшушваме по нещичко от време на време, а? О, знам, че няма да го направиш. Нито пък аз. Чувството ни за достойнство… искам да кажа, ако бяхме в… хмм. Но разбира се, ти отричаш, както и аз. Значи не сме. Чувството за достойнство обаче не ти пречи да се възползваш от моите жени, нали така? Ще кажеш, това е друго нещо. Да пийнем, а? Бутилката с джин е ей там. Скрих я от Хамид. Разбира се, знам, че нещо става. Не умирам да науча какво е то. И все пак нещо, което бих желал да знам… Несим, Каподистрия… Кажи, де!

— Какво си направил с лицето си? — попитах го аз с надеждата да сменя темата. Наскоро си беше пуснал мустаци и в този миг се хвана за тях, сякаш въпросът ми съдържаше директна заплаха за насилственото им обръсване.

— Мустаците ли? Ами напоследък получих толкова много порицания във връзка с работата — че често отсъствам, че не си гледам задълженията, затова седнах и взех най-сериозно да се анализирам, au fond 13 13 Основно, до дъно (фр.) — Б.пр. . Знаеш ли колко много човекочасове съм изгубил заради жени? Няма да познаеш. Затова реших, че мустаците (ужасни са, нали?) ще ги отблъснат, ама не. Никаква промяна в положението. Това, скъпо момче, се дължи не на моя чар, а на ниския стандарт тук. Лепят се по мен като мухи, само поради липса на друго занимание. Просто си падат по дипломатите — как се казваше, faisande 14 14 Хванат съм в плен (фр.) — Б.пр. , така ли беше? Защо се смееш? Ти също си изгубил сума часове по жени. Но разбира се, британското правителство е зад гърба ти, както и непоклатимата английска лира. Онова момиче и днес беше тук. Mon Dieu 15 15 Боже мой (фр.) — Б.пр. колко е слаба, прилича на сираче. Предложих й каквото имах за обяд, но ми отказа. А какъв хаос цари в стаята ти! Тя пуши хашиш, нали? Добре, когато замина на почивка в Сирия, можеш да разполагаш с целия апартамент. При едно условие — да пазиш предпазния параван пред камината, чу ли? Той е истинско изкуство, нали?

Помбал притежаваше един огромен, шарен параван, приготвен специално за неговата камина, върху който бяха пирографирани думите LEGERETE, FATALITE, MATERNITE 16 16 Лекомислие, предопределеност, майчинство (фр.) — Б.пр. .

— Добре — продължи той. — Дай да не говорим за изкуство в Александрия. Но що се отнася до Жюстин, от двете варварки за теб тя е по-добрата, нали? Обзалагам се, че е така. Не ми казвай нищо. Защо не си по-щастлив с нея ли? Вие, англичаните, сте винаги мрачни и все политиката ви е в акъла. Pas de remords, mon cher 17 17 Без угризения, скъпи (фр.). — Б.пр. . Две жени в тандем — какво повече искаш? И едната левачка — както Да Капо викаше на лесбийките. Нали си наясно с репутацията на Жюстин? Що се отнася до мен, аз съм против цялото…

И в прекрасно разположение на духа той се понесе по плиткото течение на собствената си река от преживявания, а аз излязох на балкона да съзерцавам смрачаващото се небе над пристанището и да послушам сърдития вой на корабните сирени, които само подсилваха нашата самота тук, нашата изолация от топлия Гълфстрийм на европейската чувствителност и цивилизация. Всички пътища ни отвеждат встрани от нея, към Мека или към непонятната пустиня и единствената опора тук на този бряг, от тази страна на Средиземно море е градът, който, по стечение на обстоятелствата, населяваме и ненавиждаме, който заразяваме със собственото си самопрезрение.

И тогава зърнах Мелиса, която вървеше по улицата, и сърцето ми се сви от мъка и радост. Прибрах се и отидох да й отворя вратата.