Лоренс Даррелл - Балтазар

— Добре — отсякъл той, — защото нашият брак ще бъде деликатна работа и до голяма степен въпрос на обноски, докато…

— Съжалявам — отвърнала тя. — Аз наистина не знам колко почтително трябва да се държа с теб, за да не те разочаровам.

Той леко я целунал по устата и се изправил.

— Първо трябва да отида при майка си, за да взема нейното позволение, а после да кажа и на брат си. Много съм щастлив, въпреки че ти страшно ме ядоса.

После двамата отишли заедно до колата и Жюстин изведнъж отмаляла, сякаш изгубила опора под краката си, почувствала се като изоставена насред океана.

— Не знам какво да кажа.

— Не казвай нищо. Време е да започнеш да живееш — отвърнал й той, докато колата се отдалечавала, а тя останала вцепенена, като че някой я бил зашлевил през лицето. Влязла в първото кафене, поръчала си чаша горещ шоколад и докато го пиела, ръцете й треперели. После сресала косата си и оправила грима на лицето си. Знаела, че красотата й е като рекламен афиш, и затова се налагало да я поддържа. Не, някъде вътре в нея би трябвало да живее и една истинска жена.

Несим се качил с асансьора в кабинета си, седнал пред бюрото и върху една картичка написал следното: „Скъпа Клия, Жюстин се съгласи да се омъжи за мен. Не бих могъл да направя това, ако смятах, че то ще попречи с нещо на нейната любов към теб или моята…“

След това обаче, ужасен от мисълта, че каквото и да напише на Клия, може да й се стори блудкаво и сантиментално, той скъсал картичката и скръстил ръце. Замислил се, после вдигнал слушалката и набрал номера на Каподистрия.

— Да Капо — обадил се тихо, — спомняш ли си моя план да се оженя за Жюстин? Всичко е наред. — После поставил слушалката обратно много бавно, сякаш тежала цял тон, и се загледал в собственото си отражение в полираното бюро.

Сега обаче, след като бе успял да склони Жюстин, изведнъж самоувереността му избяга подплашена и съвсем го напусна, изправена лице в лице със съвършено ново и непонятно за него усещане, а именно една болезнена свенливост и упорито нежелание да се срещне с майка си и да й съобщи намеренията си. Самият той бе озадачен, защото двамата винаги са били много близки, между тях винаги е имало доверие, благодарение на дълбоката им привързаност, която никога не се е нуждаела от тълкуванието на думите. Ако изобщо някога се е чувствал в безпътица или притеснен, това по-скоро е било във връзка с объркания си брат, но никога с нея. А сега? Не че се страхуваше от нейното неодобрение — знаеше, че само да изрази желанието си на глас, и тя ще го приеме такова, каквото е. Тогава какво го спираше? И той не можеше да каже. Ала ето че само при мисълта за това, кое то му предстоеше, лицето му пламна и Несим прекара цялата сутрин в необяснимо безпокойство, като ту подхващаше някой роман, ту го оставяше недочетен, приготвяше си нещо за пиене, без след това да докосне чашата, захващаше се да рисува, само за да захвърли въглена след няколко щриха и да хукне навън в градината на голямата къща — всичко го дразнеше. Беше позвънил в кабинета си да съобщи, че е неразположен, а после, както се случваше винаги след изричането на лъжа, взе истински да се измъчва, което му докара болки в стомаха.

След това се обади да му дадат телефона на старата вила, където живееха Лейла и Наруз, но междувременно си промени решението и попита оператора за номера на собствения си гараж. Оттам му казаха, че колата ще бъде готова — измита и смазана — до обяд. Той легна и покри лицето си с ръце. После се обади на Селим, своя секретар, и му нареди да телефонира на брат му и да го уведоми, че пристига в Карм Абу Гирг за края на седмицата. Небеса! Какво по-естествено от това? „Държиш се като сгодена слугиня“ — смъмри се той разпалено. После си помисли дали пък няма да е по-добре да вземе някого със себе си, за да разреди напрежението от срещата — може би Жюстин? Невъзможно. Отвори един от романите на Пърсуордън и попадна на фразата: „Любовта е като окопна война — не виждаш врага, но знаеш, че е там, срещу теб, и затова е по-добре да стоиш с наведена глава.“

На вратата се позвъни. Беше Селим, който му донесе писма за подпис, след което се качи горе да стегне багажа му и ръчната чанта, защото трябваше да носи документи, с които да запознае Наруз — документи относно инсталирането на напоителна техника за култивиране на пустинята, която заграждаше отвсякъде плантацията им. За него работата винаги е била нещо като спасителен наркотик.