Лоренс Даррелл - Балтазар

— Ти не си човек, който ще заложи всичко на един цвят — червено или черно — изрекла тя бавно. — Нашите банкери, които са истински факири, когато става дума за пари, са в същото време пословично наивни, стане ли дума за жени. — И тя сложила ръката си върху неговата.

— Трябва да отидеш на лекар, скъпи. Да предлагаш брак на жена, която ти казва в очите, че никога няма да те обикне — що за безразсъдство е това? Не, не, няма да стане!

Той не отвърнал нищо, защото сметнал, че думите й не са адресирани към него: те наистина били част от дълъг вътрешен спор, който Жюстин водела със себе си. Колко красиво изглеждало недоволното й лице — сякаш упоено от простотата на собствените си черти. Тя не можела да повярва, че някой ще я цени заради нейния собствен „аз“ — ако въобще имала собствен „аз“. Той се почувствал като комарджия, заложил всичко на едно завъртане на рулетката. Тя стояла на самия ръб на решението, като сомнамбул на ръба на скала; дали ще се събуди, преди да скочи, или ще се остави сънят й да продължи? Но бидейки жена, Жюстин сметнала, че трябва да постави условия; да се обвие още по-плътно в тайнственост, да устои на неговите опити да я разбули, на неговата настъпателна подлъгваща я любезност.

— Несим — казала тя, — събуди се! — И леко го разтърсила.

— Аз съм буден — отвърнал й той тихо.

Отвън на площада ръмял лек дъждец, а морският вятър гальовно превивал палмите. Било десетият ден от зул хиджа и първият от Курбан Байрам, и части от голямата процесия вече се събирали, всички облечени в пъстри одежди, носели големи копринени знамена и кадилници, емблеми и символи на религията, която почитаха; пеели вкупом подбрани молебствия: литании на отдавна забравеното нубийско племе, които всяка година възкръсваха в джамията Наби Даниил. Тълпата била изпъстрена с ярки цветове. Въздухът кънтял от дайрета, само от време на време, в краткото затишие помежду виковете и псалмопеенето се обаждал лаят на дългите барабани, чиято опъната кожа тътнела все по-звучно. Конете стенели, а хоругвите се издували като корабни платна в поръсения с дъждец следобед. Една кола, пълна с проститутки от арабския квартал, облечени в разноцветни рокли, отминала сред писклива врява и подвиквания, сред песнопенията на младежи с боядисани лица, сред звъна на чинели и подрънкването на мандолини. Церемонията била пищна като тропическо животно.

— Несим — пак се обадила тя глуповато, — но при едно условие: да спим заедно още тази нощ.

Чертите на лицето му се изопнали по черепа, той стиснал зъби и рекъл ядно:

— Би трябвало да имаш малко ум в главата, като компенсация на липсващото ти възпитание.

— Съжалявам — измънкала тя, като видяла колко сериозно го е раздразнила. — Исках да получа някакво уверение. — Той съвсем пребледнял.

— Предложих ти нещо по-различно — казал и прибрал чека в портфейла си. — Поразен съм от това, че ти нищо не схващаш. Разбира се, че може да спим заедно, щом такова е твоето условие. Хайде да вземем стая в хотела тук още сега, на минутата. — Когато бил така наранен, той наистина изглеждал много красив. И тя изведнъж проумяла, че смълчаната му любезност съвсем не издава слабост и че тези объркани чувства и добре обмислени думи са плод на необикновена проницателност — добра или зла, още не знаела. — Какво можем да си докажем един на друг — продължил той вече по-нежно — с това лягане или с неговата противоположност, тоест никога да не се любим заедно?

И тогава Жюстин разбрала колко неуместни наистина били думите й.

— Ужасно се срамувам от своята вулгарност — казала тя, но само от любезност, без всъщност да мисли така, просто като отстъпление както пред него, така и пред неговия свят — свят, вманиачен на тема изискани обноски, с които все още не можела да се гордее, защото не ги бе усвоила; свят, който си позволяваше да подчинява емоциите на добрия вкус. Свят, който можеше да бъде поставен на колене, само ако си на „ти“ с него. Не, тя съвсем не искала да каже това, понеже, колкото и вулгарно да прозвучало предложението й, знаела много добре, че е права. Интуитивно усещала, че това, което е предложила, специално от гледна точка на жената, е пробният камък, основното мерило за същността на един мъж. Защото само така можела да научи повече за него, не за качествата му, които би могла да узнае и по пътя на логиката и досещането, а за отличителната жилка на неговия характер. Само актът на физическата любов ни разкрива истината един за друг. Тя ужасно съжалила, че той й отказал възможността сама да види какво точно се крие зад неговата красота и убеждения. Но как една жена да настоява за такова нещо?