Лоренс Даррелл - Клия

Издуха си носа тържествено в единия край на чаршафа, взе очилата ми, сложи си ги и обърна лице към огледалото. После се приближи, зяпна ме, отново го напуши смях и този път двамата прихнахме едновременно. Почувствах огромно облекчение. След като си оправих размазания грим в огледалото, той ми разреши да го поканя на вечеря, за да обсъдим въпроса за моето рисуване честно, великодушно и откровено. Бедният човек изслуша с голямо търпение дългия ми несвързан брътвеж и рече: „Мога да ти кажа само това, което знам със сигурност, а то не е много. Първо трябва да си наясно какво искаш да направиш и мислено да си го представяш, после трябва да тръгнеш към него като сомнамбул и да вървиш, докато го стигнеш. Истинското препятствие си ти самият. Смятам, че творците се състоят от суета, мързел и себелюбие. Спънките в тяхната работа се дължат на прекомерното им его по отношение на един или всички от гореспоменатите фактори. Защото въображаемото значение, което отдават на творчеството си, в един момент ги изплашва. Култът към огледалото! В такъв случай моят съвет е възпалените части да се налагат с лапа, тоест кажи на егото си да върви по дяволите и да не ти се бърка в неща, които за теб трябва да бъдат забавление, удоволствие .“ Даде ми и много други съвети същата вечер, но останалото съм го забравила; най-странното беше, че докато разговаряхме, пътят пред мен се проясни. На следващата сутрин заработих пречистена като планински ручей и всичко звънтеше край мен с кристално ясен звук. Изглежда посвоему той все пак ме дефлорира . Съжалявам, че не успях да му се отблагодаря, както подобава, но с течение на времето се убедих, че е бил прав. Трябваше да си изчакам момента. А той дойде доста по-късно, докато бях в Сирия. В него имаше някакво мрачно предопределение и сигурно затова направих обичайните грешки на всяка неопитна девственица и разбира се, си платих за тях. Да ти разкажа ли?

Аз:Само ако искаш.

Тя:Изведнъж се оказах безнадеждно обвързана с човек, от когото се бях възхищавала преди години, но никога не си го бях представяла в ролята на мой любовник. Случайността ни събра за няколко кратки месеца. Мисля, че никой от нас не бе предвидил този внезапен coup de foudre 25 25 Мълния, внезапно влюбване (фр.) — Б.пр. . И двамата пламнахме като лист хартия, сякаш, без да подозираме, някой бе насочил към нас оптическа леща, събрала във фокуса си сноп слънчеви лъчи. Колкото и странно да звучи, истината е, че това толкова болезнено преживяване се оказа благодатно и със сигурност подхрани душата ми. Дори мисля, че с нетърпение очаквах да бъда наранена по този начин, иначе не бих допуснала грешките, които направих. Той беше вече обвързан с друга, така че от самото начало между нас никога не е съществувала възможността за постоянна връзка. И никой от двамата не си е правил илюзии. Въпреки всичко (и тук отново се вижда прословутата ми глупост) аз много исках да имам дете от него. Само за миг да се бях замислила, щях да разбера, че това е невъзможно; замислянето обаче дойде, когато вече бях бременна. Разсъждавах, че той ще си отиде, ала това няма никакво значение, нека си се жени за когото иска. Но аз ще имам детето му! Когато събрах сили да му го кажа — в мига, в който думите излетяха от устата ми — изведнъж сякаш се пробудих и осъзнах, че това всъщност ще увековечи една връзка с него, на която нямах право. Иначе казано, би означавало да се възползвам от него, създавайки му отговорност, която щеше да тежи на шията му като воденичен камък през целия му брачен живот. Всичко това ми просветна като мълния и аз си глътнах езика. За щастие обаче той не бе чул думите ми. Лежеше, както и ти сега, в полудрямка и не бе успял да долови шепота ми, само промърмори едно „какво каза“. Веднага му отвърнах с нещо друго, което измислих на момента. След месец той си замина от Сирия. Беше слънчев ден, изпълнен с жуженето на пчели. Знаех, че трябва да махна детето. Горчиво съжалявах, но като че нямаше друг достоен изход от положението. Сигурно ще кажеш, че не съм била права, ала и досега се радвам, че постъпих именно така, защото в противен случай бих удължила нещо, което нямаше право да съществува извън предопределените му няколко златни месеца. С изключение на това, за нищо друго не съжалявам. Преживяването много ми помогна да порасна. И до ден-днешен съм благодарна за онова, което ми се случи. И ако сега съм така великодушна в любовта си, то е, може би, защото си изплащам дълга, инвестирам старата си любов в нова. Влязох в клиниката и набързо приключих с проблема. Когато станах, старият любезен анестезиолог ме повика до мръсния умивалник и ми показа малкия блед хомункул с миниатюрни крайници. Разплаках се. Приличаше на жълтък от счупено яйце. Възрастният мъж го обърна внимателно с нещо като шпатула, точно както се обръща бекон в тиган. Не можех да споделя хладнокръвното му научно любопитство, защото ми се гадеше. Той обаче се усмихна и каза: „Свърши. Сега ще почувстваш облекчение!“ Точно така стана. Въпреки тъгата ми усещането за облекчение беше осезаемо, най-вече защото смятах, че съм постъпила правилно. Но заедно с това усетих и загуба, сърцето ми беше като ограбено лястовиче гнездо. Затова побързах да се върна в планината при стария си статив и бели платна. Тогава открих, че онова, което ме бе наранило най-силно като жена, ме бе обогатило като художничка. Разбира се, още дълго време той продължаваше да ми липсва; просто като физическо същество, към чието присъствие човек привиква, без да усети, както парче цигарена хартия залепва за устната. И когато то изчезне, боли и части от нежната кожа се откъсват с него! Но аз се научих да понасям тази болка, да я нося у себе си, дори да я пазя, защото тя ми помогна да се справя с друга илюзия. Или по-скоро да видя връзката между тялото и духа по нов начин, понеже физическото тяло е само външната периферия, контурите на духа, на неговата твърда част. Чрез миризмата, вкуса и допира ние се долавяме един друг, възпламеняваме умовете си; информацията, която получаваме от миризмите на тялото след оргазъм, дъхът, вкусът на езика — чрез тях човек „познава“ по най-примитивен начин. Той беше съвършено обикновен мъж, без изключителни дарби, но в разцвета на силите си, така да се каже — какъв късмет за мен! Издаваше миризмите на всичко здраво, естествено и добро: топъл хляб, прясно изпечени зърна кафе, кордит, сандалово дърво. Липсата именно на тази хармония ме измъчваше като пропуснат обяд — знам, че звучи вулгарно! Парацелз твърди, че мислите са действия. От всички тях, предполагам, сексът е най-важното, защото чрез него издаваме духа си. Въпреки че човек по-скоро го усеща като тромава парафраза на поетическото, на духовното, на мисълта , която добива формата на целувка или прегръдка. Сексуалната любов е познание, както в етимологическия, така и в чисто фактическия смисъл на думата; „той я позна“, пише в Библията! Сексът е просто сглобката, съешаването, което чифтосва мъжкия с женския край на познанието — тази мъглявина от неизвестности! Когато сексът в един организъм не върви, това пречи и на познанието. Ние, жените, го знаем. И точно тогава ти писах, че бих искала да ти гостувам на острова. Колко съм ти благодарна сега, че не ми отговори! Тогава това щеше да бъде погрешен ход. Твоето мълчание ме спаси! О, скъпи, прости ми, че те отегчавам с приказките си. Виждам, че ти се спи. Но с теб ми е толкова приятно да си говоря между два акта. За мен това е нещо ново. Освен теб имам само Балтазар — между другото, неговото възстановяване върви добре. Той казал ли ти е? След банкета у Маунтолив е бил отрупан с дъжд от покани и сега, изглежда, ще може бързо да поднови практиката си в клиниката.