Джеймс Джойс - Одисей

Стивън се отдръпна, посочи с пръст и рече с огорчение:

— То е символ на ирландското изкуство. Пропуканото огледало на слугинята 18 18 Тук е перифразирана част от диалога от есето на Оскар Уайлд „Упадъкът на лъжата“(1889). Сирил казва на Вивиан: „Разбирам напълно възражението ти Изкуството да се третира като огледало. Считам, че това ще сведе гения до положението на пропукано огледало. Но не смятам, че сериозно искаш да кажеш, че Животът подражава на Изкуството и че всъщност Животът е огледалото, а Изкуството — действителността.“ Оскар Уайлд, Избрани творби, том трети; превод: Радка Крапчева, изд. „Народна култура“, 1984. .

Но ето че Бък Мълиган го хвана подръка и взе да го разхожда около кулата, докато бръсначът и огледалото подрънкваха в джоба му, където ги бе пъхнал набързо.

— Не е честно да те дразня по този начин, нали, Кинч? — започна той мило. — У теб има повече дух, отколкото в който и да е от тях.

Пак се подмазва. Страхува се от скалпела на моето изкуство, както аз се страхувам от скалпела на неговото. Хладната стомана на перото.

— Пукнатото огледало на слугинята. Кажи го долу на нашия оксфордски приятел и гледай да му изврънкаш една гвинея. Въшлив е от пари, освен това смята, че ти не си джентълмен. Неговият старец е натрупал мангизите си като е продавал илачи на зулусите или чрез някакво друго гадно мошеничество. Боже Господи, Кинч, ако ние двамата се съюзим, бихме могли да направим нещо за този остров. Да го елинизираме.

Подръка с Кранли. Неговата ръка.

— И като си помисля само как трябва да просиш от тази свиня. Аз съм единственият тук, който знае какво струваш. Защо не ми се доверяваш повече? Какво толкова си навирил нос, какво имаш против мен? Заради Хейнс ли? Щом вдига такава врява нощем, ще доведа Сиймор и двамата ще го обработим така, както и Клайв Кемпторп не е бил обработван.

Младежка глъчка в жилището на Клайв Кемпторп, гласовете на паралиите. Бледоликите 19 19 Ирландски жаргон за англичаните, заимстван от начина, по който индианците наричат северноамериканците в романите на Джеймс Фенимор Купър (1789–1851). братя: превиват се от смях, прегръщат се един друг. О, ще се пръсна, не издържам повече! Обри, предай й нежно тази вест! О, издъхвам! Шибаше въздуха с ленти от срязаната си риза и подскачаше спънато около масата със смъкнати до глезените панталони, а ветераните от колежа Магдалена — по петите му, въоръжени с шивашки ножици. Изплашена телешка муцуна, позлатена с мармалад. Не искам да ми смъкват гащите! Не си правете шеги с мен!

Виковете откъм отворения прозорец сепнаха вечерта, затворена във вътрешния двор на колежа. Един глух градинар с престилка, с лице — по-скоро маска на Матю Арнолд 20 20 Матю Арнолд (1822–1888) — английски поет. Получава образованието си в Оксфорд, където по-късно става и професор по поетическо майсторство. В по-зряла възраст започва да пише проза, както и есета върху литературата, образованието и обществото, които му създават име на най-големия критик на своето време. — бута косачката си по смрачената ливада и съзерцава танцуващите стръкчета трева.

Ние сами 21 21 Шин Фейн (Sinn Fein) на ирландски означава „ние сами“. Първоначално това е било мотото на ирландски патриотични групи, които са се сформирали около 1890 г. за възраждане на ирландския език и култура, а по-късно така започва да се нарича политическото движение за национална независимост. … новото езичество… омфал.

— Нека остане — обади се Стивън. — Нищо му няма, освен тези нощни бълнувания.

— Тогава защо се цупиш? — попита Бък Мълиган нетърпеливо. — Изплюй камъчето, де! Виж, аз винаги ти казвам. Какво толкова таиш против мен?

Спряха и погледнаха към тъпия нос на Брейхед, който се бе проснал над водата като зурла на спящ кит. Стивън измъкна ръката си лекичко.

— Наистина ли държиш да ти кажа? — попита.

— Да, какво има? — отвърна му Бък Мълиган. — Нищо не си спомням.

Докато говореше, гледаше Стивън право в лицето. Лек ветрец близна челото му и развя светлата му несресана коса, раздвижи сребристите точици на тревога в очите му.

Стивън, потиснат от собствения си глас, рече:

— Спомняш ли си първия ден след смъртта на мама, когато дойдох у вас?

Бък Мълиган смръщи чело веднага и отсече:

— И какво? Къде? Нищо не си спомням. Аз помня само идеи и усещания. Защо? Какво, за Бога, се е случило тогава?

— Ти приготвяше чай — продължи Стивън, — а аз прекосих стълбищната площадка, за да ти донеса още топла вода. Тогава майка ти и някакъв мъж излязоха от гостната. Тя те попита кой е при теб.