Джеймс Джойс - Одисей

Млъкна и отново леко насапуниса другата си буза. Устните му се извиха в толерантна усмивка.

— Но иначе какъв прекрасен актьор си! — изтеатралничи той. — Кинч, безподобният актьор!

Продължи да се бръсне с отмерени и внимателни движения, мълчаливо и сериозно.

Стивън стоеше облакътен на грапавия гранит, обронил чело в дланта си, втренчено загледан в оръфания маншет на ръкава на износеното си черно сетре. Болка, но все още не болката на любовта, разяждаше сърцето му. Тихичко бе дошла в съня му след смъртта си, изпосталялото й тяло, все още в широките кафяви погребални дрехи, ухаещи на восък и палисандър, дъхът й, сведен над него, бе смълчан, укоризнен, с лек мъртвешки мирис. Отвъд протрития си маншет зърна морето, вечно приветствано като нашата любяща, всемогъща майка от охранения глас до него. Затвореният кръг от залив и хоризонт съдържаше мътнозелена водна маса. Бяла порцеланова купичка стоеше до смъртното й ложе, за да се събира гъстата, гнусна жлъч, избълвана от прогнилите й дробове при всеки пристъп на шумното й болезнено повръщане.

Бък Мълиган отново избърса бръснача.

— О, клети потайнико! — каза той мило. — Трябва да ти дам риза и няколко носни кърпи. Как са ти онези гащи, купени на втора ръка?

— Таман са ми — отвърна му Стивън.

Бък Мълиган се зае да обработи трапчинката под долната си устна.

— Какъв майтап — рече доволно. — Трябва да се казва на втори крак. Един Бог знае кой ли сифилитичен коцкар ги е носил преди това. Аз имам един прекрасен чифт на тънко райе, сиви. С тях ще изглеждаш страхотно. Не се шегувам, Кинч. Като се издокараш, изглеждаш страхотно.

— Благодаря ти — отвърна му Стивън. — Но не мога да ги нося, щом са сиви 13 13 Тук поведението на Стивън напомня това на Хамлет, който отказва да свали траурните си дрехи, след като всички останали в кралския двор вече са го сторили. По времето на викторианската епоха строгият траур, особено когато син жалее майка си, е повелявал черен костюм, черни обувки, черни чорапи и вратовръзка и строги ограничения в социалния живот. Сиво облекло се е считало неприемливо за такива случаи. .

— Не можел да ги носи! — каза Бък Мълиган на лицето си в огледалото. — Етикетът си е етикет. Може да убие майка си, но не може да носи сиви панталони.

Сгъна бръснача най-внимателно и гальовно потупа гладката си кожа.

Стивън извърна лице от морето към пълното лице с живи опушеносини очи.

— Един, с когото бях снощи в Кораба 14 14 Нека читателят не се озадачава, че тук както и в целия роман ще липсват кавички там, където е граматически правилно да ги има — в случая при наименованието на кръчмата „Кораба“. Джойс ги е ненавиждал. Дори в договора за отстъпване на авторските права, сключен от издателството с неговия внук Стивън Джеймс Джойс, това е залегнало като отделна клауза. Където е необходимо, липсващите кавички ще бъдат заменени с курсив, за по-голяма яснота. — подзе Бък Мълиган, — твърди, че страдаш от G.P.I. 15 15 G. P. I. — General paralysis of the insane. Напредваща парализа на душевноболните. Късно сифилитично заболяване на мозъка, което се проявява десет-петнайсет години след заразяването. Една от най-тежките психични болести. Той работи в Откачалника заедно с Коноли Норман 16 16 Коноли Норман (1853–1908) — известен ирландски психиатър, изучавал по-специално лудостта, който въвежда подобрени методи за лекуване на душевноболните по времето, когато ръководи Ричмъндската лудница от 1886 до 1908 г. . Ще рече напредваща парализа на душевноболните, или иначе казано паралитично слабоумие.

Изрисува полукръг с огледалото си във въздуха, за да възвести новината с помощта на слънчевите отражения, които проблясваха над морето. Извитите му, обръснати околовръст устни се разсмяха и оголиха края на белите му блестящи зъби. Смехът преви надве силното му, добре сложено туловище.

— Погледни се! — каза той. — Окаяни поете!

Стивън се наведе напред и надникна във вдигнатото пред него огледало, прорязано от криволичеща пукнатина, захапала в края си косъм. И другите така ме виждат, като него. Кой е избрал това лице за мен? Някой слуга, за да се отърве от пагубните паразити? То също мене пита.

— Задигнах го от стаята на слугинчето — рече Бък Мълиган. — На него му върши работа. Лелята винаги наема грозни слугини за Малахия. Да не би да го въведат в изкушение. Казва се Урсула.

Отново се изсмя и отдръпна огледалото от заничащите очи на Стивън.

— Гневът на Калибан 17 17 Гневът на Калибан… — Перифраза от предисловието към романа на Оскар Уайлд „Портретът на Дориан Грей“ (1891), което гласи: „Враждебността на деветнайсетия век към Реализма е гневът на Калибан, видял собствения си образ в огледалото. Враждебността на деветнайсетия век към Романтизма е гневът на Калибан, който не е видял собствения си образ в огледалото.“ — Оскар Уайлд, Избрани творби, „Портретът на Дориан Грей“, превод: Красимира Тодорова, изд. „Народна култура“, 1980. Уайлд използва Калибан, грубия и зъл герой от Шекспировата пиеса „Бурята“, като символ на еснафския манталитет на деветнайсети век. , задето не вижда лицето си в огледалото — рече. — Да беше жив Уайлд да те види.