Колийн Маккълоу: Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)

— Представяте ли си? Да разграбят и да запалят такава хубава къща! — възмущаваше се Арунция.

— От Клодий друго не можеш да очакваш. Пък и като се имат предвид онези странни хора, които тичат напоследък по петите му — добави многозначително Попилия. — Той е толкова… ненормален !

Сервилия отново взе думата:

— Научих, че Клодий щял да издигне храм на мястото на Цицероновата къща.

— И навярно за върховен жрец ще бъде избран самият Клодий. Пфу! — възмути се Фабия.

— Цицерон няма да стои вечно в изгнание — държеше си на своето Юлия. — Великия вече се е захванал да работи за помилването му.

Сервилия сдържа въздишката си и погледът й срещна този на Аврелия. Двете се разбираха без думи, но все пак не бяха толкова нетактични, че да се издадат с някоя лукава усмивчица.

— А защо Цезар още стои на Марсово поле? — чудеше се Попилия. Надигна малко тежката вълнена тиара от главата си и отдолу се показа зачервеното й чело.

— Ще прекара още известно време край Рим — отговори Аврелия. — Трябва да се увери, че законите му ще останат непокътнати на таблиците.

— Татко казва, че Ахенобарб и Мемий са изпаднали в пълно отчаяние — обади се Калпурния и погали Феликс, който дремеше в скута й. Спомняше си колко мил се бе показал Цезар, предлагайки й да го посещава по-често на Марсово поле. Калпурния беше твърде добре възпитана, пък и твърде добре знаеше що за човек е съпругът й, за да го ревнува, и все пак тържествуваше, че Цезар нито веднъж не е поканил Сервилия на Марсово поле. Беше й подарил само някаква си перла. Докато Феликс беше жив и отвръщаше на любовта с любов.

Сервилия добре разбираше какво си мисли в този момент Калпурния, затова си придаваше тайнствено изражение. „Аз съм много по-зряла и мъдра от нея, знам колко тежка е раздялата. Вече съм се сбогувала. Няма да го видя с години, но тази бедна глупачка никога няма да означава за него това, което аз бях за него. Ох, Цезаре, защо? Нима честта е чак толкова важна?“

Изведнъж в трапезарията нахълта Кардикса.

— Заминал е — съобщи тя.

Всички застинаха.

— Защо? — попита пребледнялата Калпурния.

— Дошла някаква вест от Галия. Хелветите били започнали да се преселват. Заминал е с Бургунд за Генава. Двамата са поели със скоростта на вятъра.

— А аз не му казах довиждане! — разплака се Юлия. — Ще отсъства толкова дълго! Ами ако никога повече не го видя?

— Цезар — успокои я баба й, като побутна Феликс — е като него , има сто живота.

Фабия обърна глава към трите момичета, които се кикотеха и се гонеха в градината.

— Беше им обещал да ги покани при себе си да се сбогуват. Сега ще има да плачат!

— Пък нека плачат — рече Сервилия. — Като нас и те принадлежат към жените на Цезар. Обречени като нас да стоят и да чакат нашият господар и повелител да се прибере у дома.

— Да, така стоят нещата — съгласи се невъзмутимо Аврелия и стана да разлее сладкото вино. — Като най-старша сред жените на Цезар предлагам утре всички да отидем да прекопаем градината на Бона Дея.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/5549

Издание:

Колийн Маккълоу. Жените на Цезар. Част III: Божествената Юлия

Превод: Борис Тодоров

Коректор: Лилия Анастасова

Художник на корицата: Димитър Стоянов — Димо

ИК „Плеяда“, 2001 г.

ISBN: 954-409-205-6

За да се избегне излишното натрупване на специфични латински термини, понятията се опростяват и оттам се стига до лека двусмислица: оригиналният термин за „ден за събрание“ всъщност е „ден за комиции“, т.е. ден, на който според римските обичаи и в зависимост от това, дали дните са „на добър или лош късмет“ (фасти и нефасти), могат да заседават трибутните или центуриатните комиции: двете форми на народното събрание. Тъй като подобни заседания не могат да се провеждат в празник, Бибул на практика забранява свикването на народното събрание изобщо през годината. Но забраната не се отнася за сенатските заседания. — Б.пр.

Скопец. — Б.пр.