Като че ли всички обичат живота. Така поне чуваме отвсякъде, никой не си позволява да каже, че мрази живота. А дали го разбираме ? Задоволяваме се с някакво съзнание за живота, което обаче не навлиза в неговите дълбини. Но «съзнанието за живота» не е по-високо от живота, «знанието на законите на щастието» не е по-високо от щастието… (Достоевски). Защото животът — извор на всяка мъдрост — се постига с любов , не със знание…
20. «Да уловиш» времето: Изкуството на свободата
20.1. «Времето изяжда всичко». 20.2. «Силата е във времето». 20.3. Как да се «справя» с времето? 20.4. Великото изкуство на свободата. 20.5. Надареността за свобода. 20.6. «Животът е свобода, а свободата е живота ми». 20.7. «Впечатлителността» към свободата. 20.8. Пътят «по-посока-към-себе-си». 20.9. «Забягването» напред към… себе си. 20.10. Преследването на времето е изкуство на свободата. 20.11. Необятните хоризонти. 20.12. «Обръщане на гръб» на своята участ. 20.13. Вдъхновените преследвачи на времето. 20.14. Рискуващият се хвърля дръзко в бъдещето си. 20.15. Рискът е решително предизвикателство към «отреденото ни». 20.16. «Който не обича риска, се страхува от свободата». 20.17. Най-изгодната позиция спрямо своето бъдеще. 20.18. Успяват тези, които рискуват. 20.19. Времето не обича сериозността, а играта. 20.20. Рискът е игра с бъдещето. 20.21. Само свободният печели. 20.22. Власт над времето, добивана в работа за своето бъдеще. 20.23. Верността към самия себе си.
Книгата, към края на която все повече наближаваме, преследваше не времето — това не може да е по силите на една книга — а неговия смисъл за човека. Търсеният смисъл прояснява човешкото чувство (и израстващото върху него разбиране ) за време, дълбоко вкоренено в нас самите. Но смисълът сам по себе си не може да ни «научи» какво да правим с времето си и особено как да го правим. Наука и «техника» на «времепреживяването»не съществуват, «технология» на човешкото боравене с времето няма да бъде създадена никога. С времето не може да се работи като с някакъв «инструмент» , самото време се съпротивлява — заради «пристрастеността» си към свободата — срещу «инструменталното боравене» с него. Това е така, защото самото битие — животът за всичко живо — е време, а никому не е дадено да разпорежда, да съди и «поправя» битието: за гърците, видяхме, дори и боговете са подвластни на съдбата и на битието си. От гледна точка на казаното не е ли напразно усилие да преследваме времето, да станем и да бъдем вдъхновени и упорити (подобно на «златотърсачите»!) «търсачи»на живот, време, свобода, съдба, щастие…?
«Времето изяжда всичко»
обичат да казват германците, една нация, прославена със своето прецизно отношение към времето, на което вероятно се дължи осъразмереността, хармоничността на всички прояви на тяхното национално битие и дух. «Времето е пари» от друга страна е съсредоточие на американския начин на живот и на американската жизненост, от която в ХХ век особено произлязоха удивителни дела и постижения, сбъдването на «американската мечта».
«Силата е във времето»
и «Времето е наше, времето е пред нас, а в нас е неговата нишка» — тези две поговорки намирам в «Тълковния речник на живия великоруски език» на Вл. Дал, издаден през ХIХ век — които, въпреки всичко случило се в ХХ-ия век, вещаят велико бъдеще на този изстрадал, все още непроявил се в истинската си светлина народ. За мъдростта, заключена в поговорките и пословиците на различните народи по света, касаещи темата време , може да се напише цяла една книга, която ще направи излишна настоящата. В нея вероятно ще проличи, че ония народи, които като цяло са насители на едно дълбоко чувство за време («избило» и проявило се и в тяхното съзнание, в «умотворенията» им) са постигнали много в своето развитие и живот; това обаче съвсем не е така при други народи, които като че ли са се примирили с «неуловимостта» на времето и затова не са постигнали нещо особено като народ и държава. Основата на това е «неизбистреното» им съзнание за време, към тези последните, уви, можем да присъединим и нашия народ с неговия ориенталски «непукизъм» към времето и неговата съдбовност за живота. Но ако е вярно това, че народите «като цяло» се отличават с особено отношение и разбиране на времето, то тогава какво може да се каже за индивидуалното преживяване, което всеки от нас има, за твърде различните «сметки за уреждане» , които индивидите имат не само с времето, но и със своя живот?! Следователно всеки един от нас така или иначе е изправен пред задачата по някакъв начин да се «справя» с времето — както умееи както намира за добре; а от решаването на тази неотменна задача зависят шансовете ни да успеем в живота си. Затова въпросът
Читать дальше