Георги Хаджиев - Основи на безвластието

Истината, ако можем да си позволим степенуване, е, че солидарността в безвластническата концепция заема първо място и че тя характеризира много повече философията на анархизма, отколкото свободата, без да става дума, разбира се, за тяхното противопоставяне. Напротив, ако трябва безвластието да се характеризира с две думи, то ще трябва, без съмнение, да се определи като философия на солидарността и свободата. Така е според мнението на неговите теоретици. И Годуин, и Прудон, и Бакунин, и Кропоткин и всички други теоретици на анархистичния социализъм, заемайки позиция към господствуващите схващания в обществото и отричайки съществуващата обществена система, са изхождали от наложителната необходимост да се установи солидарността в обществото, за да се осигури свободата на личността. Бакунин категорично е изразявал тази мисъл, подчертавайки многократно в своите книги, речи и писма: "Солидарността е първият закон, свободата - вторият". А Кропоткин не само многократно е изразявал същата мисъл, но е дал и най-широката й обосновка във всичките си съчинения, особено в "Етиката" и "Взаимопомощта". Според него, което е схващане и на днешните безвластници, гаранцията за осъществяването на бъдещото общество, където ще намери най-пълния си израз свободата, лежи в социалния инстинкт у човека, който приема вече израза на едно съзнание, основа на един нов морал, без какъвто общественият живот е невъзможен.

Равенството, прокламирано заедно със свободата и братството от Великата френска революция, е безспорно един принцип на обществени отношения и не само анархистите го считат за основно начало на тяхната социална доктрина. От устата на мнозина чуваме днес да се произнасят без стеснение тези три тъй съдържателни и изразителни думи "свобода, братство и равенство" като песен, като шлагер. Нещо повече, те красят дори входа на известни затвори, където висят над вратите им като една жестока подигравка на историята. До такава степен тези велики принципи на човешкия напредък са загубили истинския си смисъл в текущата употреба на хорската реч. Но ако свободата и братството, или по-точно солидарността, не са напълно опразнени от съдържанието им и имат известен, макар и ограничен смисъл за тези, които произволно се кичат с тях, не е такъв случаят с равенството. Прочее, на понятието равенство никога не е даван истинският му смисъл, дори през време на Великата френска революция. От известните големи имена само това на Марат може да се свърже с едно по-правилно разбиране на равенството. За всички други прокламираното и търсеното равенство никога не е отивало по-далеч от равенство пред законите. Така е било и по-късно, така е и днес. Всички, които са говорили и говорят за равенство, не влагат друг смисъл в този принцип освен юридическо и абстрактно съдържание.

Само в учението на безвластниците и в тяхната социална програма принципът за равенството намира пълен, цялостен и реален израз. В тази триада "свобода, солидарност и равенство" за безвластниците равенството има определящ характер. Свободата никога не може да бъде напълно реална, ако липсва равенството, реалното равенство, равенството в материалните условия на живота. Ако допуснем, че идеалната политическа демокрация се реализира, че се осъществи пълното равенство на гражданите пред закона, че една идеална конституция, прилагана също тъй от "идеални" органи на "идеалната" демократична държава, гарантира абсолютно пълното правно равенство, действителното равенство ще остане дори и тогава една илюзия, щом като продължава да съществува материалното неравенство, изразено в частната собственост и в капитализма, частен и държавен, обуславян и съпътстван винаги от монопол, привилегии и йерархия. Каква реална стойност може да има за пролетария, за бедния селянин, за дребния служител и занаятчия равенството му с капиталиста, с едрия собственик, с фабриканта, с висшия бюрократ, щом като той няма с тях еднаква реална възможност да задоволява пълно своите всестранни материални и духовни нужди? Това "равенство" може да бъде записано в книгите със златни букви, може да бъде гарантирано от ангели и архангели-пазители, може да се пее по всички пътища и кръстопътища, във всички парламенти и трибунали, но то ще си остава винаги илюзорно дотогава, докато няма материално, икономическо равенство.

Солидарността не може да бъде никога естествена, непринудена и пълна, ако липсва равенството. Макар и дълбока биологична нужда, солидарността в обществения живот се влияе и определя от структурата на обществото, от социалните отношения, които го характеризират и взема форми, определени от тези отношения. Докато обществото продължава да бъде разделено на класи от властвуващи и управлявани, от привилегировани и обезправени, от експлоататори и експлоатирани, докато хората са разделени в една сложна йерархична система, създаваща цяла пирамида от социални слоеве с противоречиви интереси, обществената солидарност никога не може да намери приложението си като един универсален принцип.