Георги Хаджиев - Основи на безвластието

Никой по-добре от Бакунин не е изразил това първостепенно, определящо значение на равенството като незаменим принцип в социализма: "Свобода без социализъм (което ще рече без равенство) значи привилегия и несправедливост".

И тъй, за анархизма и анархистите равенството се явява не само едно естествено право, но също и главно условие за осигуряване на обществената и лична свобода, за отношенията на пълна обществена солидарност, както и за пораждането и поддържането на чувството за справедливост, основа на обществения морал и на човешката етика изобщо.

Юридическото право на "равенство" (разбират се равни условия), което трябва да се гарантира от закона, много често се накърнява, погазва и не се зачита от самия закон. Така например осветеното от всички демократични конституции право на собственост и на обществена йерархия противоречи на провъзгласеното от всички тези конституции право на свободен достъп на всички хора до всички природни блага и на свободно ползване на всички материални и духовни придобивки на обществото.

Вековете на робство и експлоатация, на потисничество и безправие са оставили най-дълбоки следи в човешкото съзнание по отношение на равенството и са свели до минимум проявите на равенство в отношенията между хората в обществото. Докато съзнанието за свобода и чувството на солидарност продължават да се проявяват под една или друга форма със значителна интензивност, чувството за равенство у хората е понесло най-осезателни поражения. Но все пак ние го намираме отразено в различните религии - примитивна философия на хората от незапомнени времена, в много секти, чрез които е реагирал духът на първоначалната и чиста истина на дадена религиозна философия. То е залегнало особено в християнството и християнските секти от различни времена. Приложение на идеята за равенството откриваме в селската община, в славянската задруга, в различните свободни градове. Ние намираме остатъци от това чувство за равенство в известни народни традиции и народни мъдрости. Не липсват най-после прояви на разбиране и на чувство за равенство в отношенията на хората дори в днешното общество, тъй дълбоко разделено и раздирано от постоянни противоречия. Без да отдаваме прекомерно значение на тези прояви, които, трябва да се признае, имат изолиран характер, ние не можем да не констатираме все пак, че прогресивно развиващият се комерчески дух, паралелно с развитието на капитализма, не е стигнал например до там, че хората да бъдат теглени на кантар преди да се качат във влака, на парахода, на самолета и да заплащат превозни такси съгласно теглото си. Нещо повече, всички пътници са наравно третирани по отношение на багажа, който носят със себе си и за който нищо не заплащат; това важи, в известна степен, дори и за самолетите. Принципът на равенство се прилага също в училищата до определена възраст, до която образованието е абсолютно безплатно и чрез различни социални мерки става и материално възможно за всички деца, дори и тези на най-бедни родители. Обществените библиотеки са друга ярка проява на равенство в рамките на днешното хищническо общество. Всеки може днес свободно и безплатно да ползва обществените библиотеки на равни условия. При някои големи западноевропейски библиотеки има дори специални служби, които дават възможност да се ползват библиотеки в други градове и страни като исканите книги се препращат в дадена местна библиотека и остават там определено време, без нищо да се заплаща за тези услуги. Това право е еднакво за един принц и един капиталист, както и за последния пролетарий и бедняк. Наистина, материалните условия на живот, оставайки различни, определят различни възможности за свободно време, което да се посвети на посещаване в библиотеки. Но и в това отношение се намират нови форми за ползване на библиотеките чрез въвеждане на кореспондентно ползване - тъй наречените подвижни библиотеки. На принципа на равенството неограничено е използването в някои градове на водата по домовете. Същият принцип се прилага и в много ресторанти по отношение на хляба, който не се заплаща отделно и количеството на който е неограничено за консуматора. Много такива факти могат да се изброят. В много случаи те отговарят повече на една техническа или комерческа целесъобразност, отколкото на чувство за равенство, но все пак това са доказателства, макар и незначителни, за съществуването ни чувството за равенство.

Но що е равенство? И по този въпрос различията между анархистите-социалисти и другите социалисти са дълбоки. За анархистите равенството не е количествено, а нравствено понятие - то се покрива с правото на живот. Марксическият социализъм и комунизъм е преди всичко производствена система, докато анархистичният комунизъм е главно разпределителен, консумативен. След като анархизмът отрича паразитизма, тоест правото да се живее на чужд гръб, осигурено чрез монополното владение на средствата за производство, размяна и потребление, след като признава необходимостта от обобществяване на тези средства, той поставя на първо място правото на всеки човек, "роден под слънцето", да се ползва от всички материални и духовни блага съобразно своите нужди срещу също тъй естественото задължение да участвува в производството на тези блага според силите и способностите си. Задоволяването на нуждите ще бъде толкова по-пълно, колкото по-високо е производственото и техническото ниво. Ползването ще бъде пълно и неограничено за благата, които са в достатъчно количество. Ползването от всички други блага ще се осигури във възможния размер и съобразно степента на нуждите в едни случаи и съобразно количествено равенство в други случаи.