Георги Хаджиев - Основи на безвластието

В историята на човешкото общество свободата, стремежът към свобода и борбата за свобода определят и характеризират цялото развитие на човечеството. Тя се явява главният фактор на прогреса. Човек никога не се е примирявал завинаги, когато свободата му е била отнета. Робството, колкото и продължително, колкото затвърдено и осигурено да било за тези, които са погазвали свободата, винаги е свършвало със свобода или смърт за нейното придобиване. Колко усилия, колко кърви, колко жертви е струвало извоюването на свободата! Но никой никога не се е спирал пред жертвите, не е измервал предварително количеството кръв, която е трябвало да се пролива, защото свободата сама по себе си е най-високата цена на живота, за която често и самият живот става средство.

Като фактор в социалните отношения, свободата винаги е означавала напредък, разцвет на културата и успех във всички области на знанието и човешката дейност. Епохите на свобода са най-светлите епохи в историята на човечеството. И до днес създаденото в областта на науката и изкуството през време на древногръцките републики, където свободата на гражданина е била високо ценена, е основа на всички научни дисциплини. Най-големите открития в науката и техниката водят началото си от средновековните свободни градове.

В човешкото общество, както в миналото, тъй и днес, най-характерният стремеж, присъщ на всички хора от всички класи и съсловия, е стремежът към свобода. Дори най-гнусните тирани, когато са се борили за свободата (за тяхната свобода, разбира се) са изглеждали истински борци и революционери и често са успявали да измамят народите. Нима гордият и смел Наполеон не бе символ на революцията и на борбата за свобода, преди да стане покорител на Европа? Не хленчеше ли същият този Наполеон за свободата, за своята свобода, когато се намери на Св. Елена? Не бяха ли най-смелите вестители и ратници на свободата онези, които по-късно провъзгласиха гилотината за чистилище и светиня? Ако можехме да знаем интимните преживявания на Мусолини в минутата, когато е трябвало да увисне с главата надолу, сигурно бихме открили същия хленч за свобода у този, който най-подло и най-безсъвестно я погазваше в продължение на много години, след като продаде всичко, което бе имал като социалист?

Да, човекът - тиранин или роб, знае да цени свободата, своята свобода. Единствено тогава той е мъдър, когато бъде засегната неговата свобода. А да достигне мъдростта, която му показва еднаквата стойност на неговата свобода и свободата на другите, значи да престане да бъде роб или тиранин и да стане човек, свободен човек - безвластник.

Същият стремеж към свобода характеризира не само отделната личност, а и група от хора, обединени по материални или духовни интереси, свързани професионално, религиозно, чувствено, икономически, териториално, битово, етнографски, национално и пр. Групите и сдруженията се борят за своята свобода в селището, в общината; селището се бори за независимост, което значи свобода по отношение на по-висшата административна единица; общините се борят за автономия, което значи свобода по отношение на държавата; народите се борят за национална свобода; класи и съсловия се борят против други класи и съсловия за свобода; личности и граждани, организации и партии се борят за политическа свобода; хора на науката и изкуството търсят своята свобода да творят и изследват; ученици и студенти претендират за свобода; съвременните педагози издигат свободата на детето като най-важен принцип в обучението и възпитанието.

Свобода, свобода, всички се стремят към свобода, поне за себе си, говорят за свобода, издигат свободата като цел на своята дейност, като задача на своя живот! Има ли нещо по-универсално от стремежа към свобода в цялата вселена?

Ясно е следователно, че свободата е един принцип,който стои написан на много знамена. Той се издига като програмна цел от много обществени движения. Свободата е толкова всеобщо признат принцип, че без неговото приложение известни човешки дейности стават невъзможни и те се отъждествяват със самата свобода. Такъв е случаят с модерното възпитание; такъв е случаят и с изкуството. В концепцията на съвременните педагози и в съзнанието на хората на изкуството няма възпитание и няма изкуство без свобода и извън свободата.

Обаче не всички обществени движения, които са вписали в своята програма и са издигнали на своето знаме свободата като принцип, са истински привърженици на свободата на дело. Истински привърженици на принципа на свободата не могат да бъдат онези, които приемат едновременно и принципа на властта, дори в най-ограничена форма. Власт и свобода са принципи несъвместими, непримирими. Всяка власт по дефиниция, по същност и по проявление е отрицание, ограничение на свободата. Следователно конфликтът и при най-добро и искрено желание е неизбежен.