Георги Хаджиев - Основи на безвластието

Англичанинът Уилям Годуинпръв установи основните принципи на безвластието през 1793 г. Но той не даде никакво име на това ново учение, извлечено, или по-точно породено непосредствено от Великата френска революция. Французинът Прудон,втори и напълно самостоятелно и независимо от Годуин, изложи и обоснова безвластническите принципи, като още в първото си значително съчинение "Що е собственост?",(1840 г.) употреби думата анархия.По-късно той много пъти употребява същия термин като име на учението, което излага и защитава, но никога пряко и в една определена форма не се нарича анархист. Напротив, той винаги се окачествява и говори като социалист.

Руснакът Михаил Бакунинтрети по ред излага и обосновава принципите на безвластието и превръща пръв учението в движение.Той също като Прудон употребява термините анархия, анархизъм, анархист, но учението, на което е привърженик и до голяма степен теоретик, и движението, което създава с приятелите си от първия интернационал, той предпочита да нарича революционен социализъм, антивластнически социализъм,а понякога и само колективизъм.Така той го противопоставя на комунизма, който дотогава бил считан само като властническа и държавническа форма на обществената икономика.

Името анархия, анархизъм, анархисти е дадено по-скоро от враговете, отколкото от привържениците на това учение и движение. Дълго време привържениците му се противопоставят на това име, пишейки винаги ан-архия(разделено), което на гръцки значи без-властие,отсъствие на власт, а не безредие, каквото означава думата написана нацяло. В последствие безвластниците започват да не обръщат никакво внимание на тази дума и продължават сами да се наричат анархисти (безвластници).Името не е важно, съществено е съдържанието.

Във всеки случай терминът безвластие идва от отрицанието на авторитета, на властта. Така, отричайки авторитета и властта, привържениците на разгледаните вече седем принципа на безвластието, установяват един нов принцип, извлечен от отрицанието на властта, именно безвластието.

Действително, необходим ли се явява този нов принцип, за да допълни учението, на което той дава името си? - Да. Защото разгледаните седем основни принципа, които представляват съдържанието на самото учение, са в същото време абсолютно необходимите условия за изграждането на едно общество, в което властта се явява вредна и излишна. Но пълното осъществяване на нито един от тези основни принципи не е възможно без премахването на властта на човек над човека, т.е. без изграждането на едно безвластническо общество.

Властта възниква исторически и се обосновава идеологически като резултат от идеята за Бога. Познатата фраза, вмъкната в християнството от апостол Павел, според която "всяка власт е от Бога", не е случайна, нито съвсем нова като обосновка на властта на човек над човека. Съгласно всички религии, Бог е абсолютното начало. Той е изобщо пълният абсолют: абсолютна сила, сътворяваща и всетворяща, абсолютна истина, пълната светлина и източник на всяка светлина, абсолютна мъдрост, безсмъртие и източник на всеки живот и т.н. и т.н.

По силата на всички тези "абсолюти", Бог-творец - баща на всичко и на всички, е и абсолютният авторитет.Съмнение в неговата истинност и непогрешимост, в неговата справедливост и разум е невъзможно, недопустимо. А всички тези качества са вложени в измислицата Бог от самия човек (действителният примитивен и невеж творец на Бога), му дават несъкрушима и непобедима сила. Всяка такава сила внушава страх, смесен с почитание - "Страхът от Бога е начало на всяка мъдрост".

Както е известно от историята на религиите, при първичните форми на обожествяване божеството е представлявано от предмети и явления, видими и осезаеми. По-късно, с установяване на еднобожието, когато религията се проявява в съвременния смисъл на думата (с нейния социален характер), сиреч когато Бог се превръща в невидимо, вездесъщо и отвлечено същество, се явява и нуждата от посредници, представители на Бога. Така се оформя идеологически съществуването на религиозната каста. Като представителка на Бога, тя представлява и част от неговия авторитет. Възниква и нуждата от освещаването на всяка светска власт, освещаване, което е намерило израз и в конституциите на монархистката държава - "Цар, по Милост божия". Оттам и втората част от знаменитата Ботева формулировка на Соломоновата мъдрост: "Бой се от бога, почитай царя!"