Георги Хаджиев - Основи на безвластието

Федерализмът в човешкото общество е този принцип, който, като признава свободата на единицата - личността, най-напред и колектива след това, осигурява утвърждаването, разрастването и разширяването на свободата чрез солидарността, която е възможна само при равенството, справедливостта и активната и бдителна инициатива. Всички те - свобода, солидарност, равенство, справедливост и творческа инициатива, трябва да бъдат съзнателно приети и утвърдени в един свободен договор.

Откъде е извлечен принципът на федерализма, съществува ли той в живота, в човешкото общество, в миналото и настоящето, или е само принцип приет и установен от науката и философията в търсене на вечната истина?

Федерализмът има своите дълбоки корени в самата биологична нужда от съвместно съществуване от съюзяване, от събиране и съгласуване на индивидуалните сили, за да се осигури самосъхранението на индивида и на вида. Федерализмът в историята на човечеството се е проявявал паралелно със социалния инстинкт. Колкото по-силно, колкото по-широко и мощно се е проявявал вторият, толкова по-възможно е било проявлението и на първия и обратното - колкото федерализмът е бил реален, толкова социалността, а с нея и общият духовен и материален напредък, са били по-възможни. И тук свободните средновековни градове, често вземани от нас за пример, ще трябва да се посочат като общежития, където федерализмът е намерил най-широко приложение. Всички многобройни и най-различни обединения в самия свободен град, както и между отделните градове-републики, които са покривали цяла Средиземноморска и Западна Европа и част от Русия с различни съюзи, функциониращи на базата на свободния договор и на федералистичния принцип, са най-убедителният пример за материален и културен обществен разцвет, който е бил възможен благодарение на федерализма.

Федерализмът намери известно приложение, макар и в значително изопачена форма, в Съединените щати, в Швейцария и др. страни. Днес той е лозунг в програмите на много политически партии. Идеята за обединена Европа се позовава също на федералистичния принцип. Значи "федералисти" не липсват и днес сред този разделен на вечно враждуващи помежду си национални държави и държавици свят.

Обаче както и другите основни безвластнически принципи, федерализмът среща враждебни сили в съвременната обществена система, които пречат на пълното му осъществяване. Кои са и какви са тези враждебни сили ще разгледаме по-нататък.

Разгледаните до тук седем принципа са толкова характерни, естествени и отличителни за безвластническата концепция в сравнение с всички други социални и философски схващания, че могат с пълно право да бъдат считани като основни принципи на безвластието.Тяхното историческо установяване, тяхното извличане от живота и научното им обосноваване полагат основите на безвластието. И понеже името на всяко учение се определя от неговите принципи, тоест от крайния му идеал, всеки от тези седем принципа би могъл да му даде своето име. Така с пълно право безвластието би могло да се нарича "либертаризъм" (от латинското име на свободата), "солидаризъм", "егалитаризъм", "жюстициализъм" (все по латинския корен на думите), "антантизъм" или "договоризъм", "инициативизъм", или "активизъм" и особено "федерализъм", което би било и най-подходящото му име.

Едно чисто философско учение може да се задоволи само с изграждане на една концепция на базата на няколко принципа. Това обаче не е достатъчно за едно обществено учение. Всяко обществено учение, утвърждавайки дадени принципи, неизбежно влиза в конфликт с други, установени вече в обществото принципи, и се стреми да ги замести или видоизмени, като ги отрече напълно или отчасти. Така всяко социално учение се стреми да се превърне в движение. Като става движение, то неизбежно влиза в конфликт с установените обществени форми. Същото се случи и с безвластието.

Безвластието не е нихилизъм, не е едно просто отрицание на всичко съществуващо. Напротив, ние доказахме досега, че всички негови основни принципи са извлечени от съвременното общество. Но обобщавайки ги в една стройна система и прокламирайки ги като своя цел и обществен идеал, безвластието неизбежно трябваше да отрече редица други принципи, които също намират приложение в днешното общество. По този начин то установи нови принципи, които могат да се нарекат производни принципи на безвластието.Един от тези принципи е отсъствието на власт.