Георги Хаджиев - Основи на безвластието

След него Бакунин още по-добре изтъкна специфичния безвластнически смисъл на договора като проява на свободната човешка воля, съзнаваща ну ждата от общественост.Както за Прудон, така и за Бакунин, договорът трябва да има задължителен характер - задължителност в рамките на свободата, следователно задължителност с времененхарактер. "Силата на договорното задължение - утвърждава Бакунин - е ограничена. Вечното задължение не може да се признае от човешката справедливост. Всички права и задължения се градят върху свободата."

Кропоткин, приемайки същия принцип с неговата условна задължителност и свободния му характер, доразви на свой ред идеята за свободния договор и й даде научна обосновка, като за разлика от Прудон и Бакунин наричаше договора "свободно съглашение".

В какво се състои и как трябва да бъде разбиран принципът на свободния договор или на свободното съглашение, как трябва да бъде разбиран неговият свободени в същото време задължителен характер?

Свободният договор, приложен еднакво в стопанските отношения, в политическите, социалните и културните прояви на хората, в ограничен или в широк размер, представлява правната база на свободното безвластническо общество.Взаимно заинтересуваните хора вземат решения, установяват форми на взаимоотношения за определени временни или дълготрайни задачи, определят по доброволно съгласие своите права и взаимни задължения. Всички тези решения обвързват само онези, които ги приемат. Но приети веднъж, те са задължителни дотогава, докато тези, които доброволно са ги приели, не заявят, че се отказваткакто от правата, така и от задълженията, постановени от свободния договор. Значи задължителността не само не е вечна, тя не се простира дори и върху целия предварително установен срок за тези, които биха се отказали преди изтичането на договора. Но докато те не са го отрекли напълно свободно и при равни начала, този договор остава задължителен за тях.

Съществува ли този принцип в съвременното общество, проявил ли се е той в историята на човечеството или е плод на теоретическо обобщение?

Да дадем пълен и изчерпателен отговор на този въпрос, би значило да разкажем историята на средновековните свободни градове, на техните многобройни и най-различни сдружения, с по-краткотраен или по-дълготраен характер за най-разнообразни нужди; би значило също да разгледаме стъпка по стъпка зараждането и развоя на кооперативното движение, на работническите професионални организации, на Червения кръст, на различните хуманитарни организации и други най-различни сдружения; да проучим и проследим появата и развоя на много международни стопански и други организации, работа, която множество прогресивни историци и социолози са извършили вече. Кропоткин много добре е разработил въпроса за свободния договор в книгите си "Хляб и свобода", "Съвременната наука и анархизма" и "Взаимопомощта", които ние препоръчваме на нашите читатели.

Всички тези примери, които могат да се посочат, както в историята, така и в съвременността, имат само характер на примери и нищо повече. Те не са и не могат в никой случай да служат за модел, защото носят недъзите на обществената среда, в която са се родили. Бъдещето и само бъдещето ще създаде съвършените форми на един свободен договор...

Разгледаните първи пет принципа на безвластието: свобода, солидарност, равенство, справедливост и свободна инициатива намират своето съгласуване, координиране, хармонизиране в свободния договор. Както казахме, той представлява правната база на безвластието и формата, в която се "отливат" човешките отношения и вземат характер на система, на единен организъм

Федерализмът представлява онзи важен принцип, който дава живот на този организъм. Той представлява динамиката, начинът на функциониране на обществото, осигуряващи свободата, солидарността, равенството, справедливостта, инициативата и свободните съглашения между хората. Съдържанието определя формата. Формата убива съдържанието, ако тя не му съответствува. Съдържанието разбива формата, ако тя му противоречи и търси своя подходяща форма. Ако тези основни принципи на безвластието, които намираме проявени във всички общества, през всички времена и дори в животинския свят, не са могли да се осъществят до днес в своята пълнота, за да осигурят благоденствието и щастието на човека, то е защото формата и начинът на функциониране на обществените отношения са им противоречили и са ги задушавали. Оттук ясно се разбира колко голямо и изключително важно е значението на федерализма като градивен принцип и начин на функциониране на обществото.