Робърт Пърсиг - Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)

Когато се връщаме, аз казвам:

— Доста неща ще знае за мотоциклетите, когато сглоби всичко това.

Бил се смее:

— Това е обаче най-добрият начин да ги научи.

Той има жигльорите и протектор за стъпенка, но не и обтегач за верига. Поставям гумения протектор и жигльорите. Извеждам машината от празен ход и карам обратно до хотела.

Силвия, Джон и Крис тъкмо слизат по стълбите с нещата си, когато пристигам. Лицата им показват, че и те като мен са в добро настроение. Отправяме се по главната улица, намираме ресторант и си поръчваме по един стейк за обяд.

— Това е един чудесен град — казва Джон, — наистина чудесен. Изненадан съм, че са останали още такива. Разгледах навсякъде тая сутрин. Имат каубойски барове, високи ботуши, катарами от сребърен долар, „Ливайс“, широкополи шапки „Стетсън“, всичко… и истинско. Не просто търговски сувенири… В бара на другата пресечка тая сутрин ме заговориха, като че съм прекарал тук целия си живот.

Поръчахме по бира. От табелката с подкова на стената разбирам, че сме в царството на бира „Олимпия“ и поръчвам от нея.

— Трябва да са си помислили, че съм дошъл от някое ранчо или нещо подобно — продължава Джон. — И един стар човек разправи надълго и широко как нямало да даде нищичко на проклетите момчета, а на мен действително ми беше забавно. Ранчото щяло да остане на момичетата, защото проклетите момчета изхарчвали всеки цент, който им падне, в „При Сузи“ — Джон избухва в смях. — Съжалявал, че въобще ги е отгледал и така нататък. Мислех си, че всички тия неща са изчезнали преди тридесет години, но още ги има.

Сервитьорката пристига със стейковете и ние се нахвърляме върху тях. Работата по мотоциклета ми е отворила апетит.

— Нещо друго, което би трябвало да те интересува — обажда се Джон. — Те говореха в бара на Боузмън, където отиваме. Казаха, че губернаторът на Монтана имал списък на петдесет радикално настроени преподаватели от колежа Боузмън, които се готвел да уволни. Но загинал в самолетна катастрофа.

— Това бе много отдавна — отговарям аз. — Стейкът е наистина хубав.

— Не знаех, че имат толкова радикали в тоя щат.

— Имат всякакви хора в тоя щат — казвам. — Но това бяха крайности на хората от десницата.

Джон си слага още малко сол. Казва:

— Някакъв вашингтонски коментатор се добрал до това и го пуснал в колонката си във вчерашния вестник, затова всички говореха по този въпрос. Ректорът на колежа потвърдил.

— Отпечатали ли са списъка?

— Не знам. Познаваш ли някой от тях?

— Ако е имало петдесет имена — казвам, — моето трябва да е било едно от тях.

Те и двамата ме гледат с известна изненада. Всъщност не знам много за тая работа. Това, разбира се, е бил той и с известно усещане за фалш по тая причина обяснявам, че „радикал“ в областта Гелатин, щата Монтана, е нещо по-различно от радикал някъде другаде.

— Това бе колеж — казвам им, — в който фактически отказаха достъп на съпругата на президента на Съединените щати, понеже била „спорна личност“.

— Коя?

— Елинор Рузвелт.

— О, Господи — смее се Джон, — трябва да е било голям спектакъл.

Искат да чуят още нещо, но ми е трудно да кажа каквото и да било. После се сещам:

— В подобна ситуация един истински радикал всъщност попада в най-изгодно положение. Може да направи почти всичко и да му се размине, защото противниците му вече сами са се направили на магарета. Те ще са причина той да изглежда добър, независимо какво върши.

На излизане от града минаваме край един парк, който забелязах снощи и който внезапно извиква спомени. Просто една позната картина — как гледам нагоре към някакви дървета. Той бе спал на пейка в този парк една нощ на път за Боузмън. Ето защо не познах онази гора вчера. Минал е нощем на път за колежа в Боузмън.

Сега се движим по долината на река Йелоустоун през цяла Монтана. Край нас пелинът на Запада се сменя с плодородните ниви на Средния запад и после обратно, в зависимост от това, дали почвата се напоява от реката. Понякога преминаваме стръмнини, които ни извеждат от напояваните области, но повечето време оставаме близо до реката. Минаваме край паметна плоча, на която пише нещо за Луис и Кларк 13 13 Капитани от американската армия, ръководили експедиция за откриване път по суша до тихоокеанското крайбрежие. — Б. пр. . Единият от тях дошъл по тоя път от Северозападния поход, за да извърши проучвания. Добре звучи. Връзва се с шъто̀куа . И ние сме на нещо като Северозападен поход. Преминаваме през нови поля и пустини, а денят бавно тече.