— Точно така — потвърди Грейс.
— Колко прекрасно за тях — каза Маргарет. Тя и Хенри вече обсъждаха кога ще напуснат града. Социалното им ниво ги задължаваше да присъстват на поне един бал, но след това веднага щяха да тръгнат за Хийтридж. Маргарет никога не бе видяла онзи чар, който виждаха приятелките й в Лондон, а Хенри нямаше претенции. Щеше да я последва, беше й казал тази сутрин, докато я държеше в обятията си, където и да отидеше. Беше иронично, несъмнено. В началото на лятото бе готова да даде всичко, за да напусне Хийтридж, а сега не искаше нищо повече от това да се върне там. Повдигна чашката към устните си в опит да скрие усмивката, която се появи на лицето й. За жалост обаче, Жозефин не можеше да бъде заблудена толкова лесно.
Поглеждайки я проницателно, русата красавица каза:
— Ти ще останеш в Лондон, нали, Маргарет? Сезонът започва след по-малко от два месеца! Няма смисъл да се връщаш обратно в провинцията и после пак да идваш тук, ако питаш мен.
— Съжалявам — отвърна тя извинително, — но двамата с Хенри решихме да се върнем в Хийтридж в края на седмицата.
Изпускайки една дълбока и драматична въздишка, Жозефин се просна назад върху облегалката на диванчето и разпери ръце.
— Всички ме изоставяте — оплака се.
— Аз ще съм тук за Сезона — каза Грейс, изглеждайки само леко намусена, че я бяха забравили. — Макар да предполагам, че през по-голямата част от времето си ще бъда със Стивън. Много обича да ходим на разходки през парка с каретата и миналата седмица отидохме на пикник — с майка, разбира се — в най-сладкото малко градче, недалеч от града. А седмицата преди това…
— Моля те — намеси се сухо Жозефин, — спести ми детайлите от перфектното си ухажване. Казвала съм ти хиляди пъти, Грейс — Лорд Мелбърн не е подходящ за теб. Той е упорит, арогантен, твърдоглав и твърде… твърде… е, ако искаш да знаеш, твърде е стар за теб!
— О, майчице! — промърмори Маргарет.
Сините очи на Грейс се разшириха.
— Какво каза? — издиша тя.
— Казах, че годеникът ти е упорит, арогантен, твър…
— Е, поне ме обича! — проплака Грейс. В секундата, в която думите излязоха от устата й, бузите й пребледняха и тя съжали: — Жоси, съжалявам. Не исках да кажа…
— Че съпругът ми не ме обича? — довърши Жозефин. Усмихвайки се мрачно, тя се изправи на крака и започна да завързва шапката си. — Не се притеснявай, скъпа. И аз не го обичам. Маргарет, опасявам се, че трябва да си тръгвам. Изведнъж не се почувствах добре.
Поглеждайки между Грейс, която изглеждаше така, сякаш щеше да се разреве всеки момент, и Жозефин, която имаше убийствено изражение, Маргарет стигна до извода, че визитата май беше към края си.
— Не се притеснявай — отвърна с пресилена бодрост. — Както казах вече, ще бъда в Лондон до края на седмицата. Това значи, че имаме още пет дена за наваксване.
Жозефин кимна, усмихна се почти незабележимо и излезе, без да поглежда назад. Притеснена, Грейс погледна към Маргарет.
— Мислиш ли, че ме мрази? — попита нещастно.
— Разбира се, че не — успокои я Маргарет. — Просто е разстроена. Знаеш каква е. Утре даже ще е забравила, че това се е случило.
— Наистина ли? — подсмръкна Грейс.
— Наистина — отвърна Маргарет — Сега не ми се иска да те пришпорвам или нещо подобно, но очаквам Хенри да се прибере всеки момент и… — Тя провлече, несигурна как да завърши това определено изречение.
— И искаш да останете насаме — каза Грейс. — Разбирам. И на мен ми се иска да остана насаме със Стивън, но майка винаги е наоколо.
— Е, да, предполагам скоро няма да е.
— Скоро — съгласи се Грейс след кратка пауза. — Обичам го, нищо, че не е перфектен.
Една усмивка разтегли устните на Маргарет, когато се изправи, за да изпрати приятелката си.
— Нито един от тях не е, скъпа.
— Но ти нали си щастлива с Хенри сега?
— Ужасно щастлива — потвърди тя.
Двете жени се прегърнаха, целунаха се по бузите и се разделиха, след като си обещаха да се видят утре на обяд.
По-късно същия ден…
Маргарет се обърна по корем. Прокарвайки пръсти по гърдите на Хенри, тя започна да върти кръгчета около едното му зърно, наблюдавайки с възхищение как розовата кожа се втвърдява. Знаеше, благодарение на неестествено хлътналия му корем, че беше затаил дъх и с тихо подхилване тя легна по гръб и се загледа в тавана. Разпуснатата й коса се разстилаше на къдрици по голите й рамене и тя усети нежно подръпване, когато Хенри уви едно кичурче около ръката си. Беше се прибрал преди два часа и оттогава не бяха ставали от леглото.
Читать дальше