Джилиан Итън - Мрачна красота

— Няма проблем. Аз ще изпитам достатъчно и за двама ни — отвърна грубо той.

Ръцете й се свиха в малки, гневни юмручета. Пое дълбоко въздух, борейки се да укроти лавината от емоции, които се сменяха на лицето й.

— Но и аз имам едно условие. Ако след два месеца не съм заченала, ще се съгласиш на развод.

— Това не е предложението, което направих.

— Не, но е единственото, на което ще се съглася. — Катрин се изправи в цял ръст и се взря в него, без да мига, черпейки сила от мисълта, че след два месеца щеше да е завинаги освободена от него. Не се притесняваше, че от интимността им в действителност щеше да се роди дете, тъй като щом не бе успяла да зачене преди, едва ли и сега щеше да се случи. Даже една от нейните приятелки се беше опитвала с години да зачене, но без успех. Нямаше да е най-приятната ситуация да лежи отново под съпруга си, но беше нещо, за което щеше да се жертва с охота, стига това да й донесеше независимостта.

— Една година — каза Маркъс.

— Два месеца — контрира бързо Катрин.

— Шест месеца.

— Един.

— Добре — каза през стиснати зъби. — Нека са два.

Тя прикри усмивката си зад ръка.

Маркъс се намръщи.

— Качи се да се измиеш и да свалиш тази мръсна рокля — изрече той. — Не искам кал по чаршафите си.

Усмивката на Катрин се стопи.

— И-искаш да спим заедно т-тази нощ? — заекна тя. Усети как кръвта се отдръпна от лицето й заедно с внимателно изградения й самоконтрол.

Маркъс присви небрежно рамене.

— Защо не? Ако имам само два месеца, не виждам защо трябва да губя време.

— Д-да, предполагам — промърмори тя. Бяха изминали повече от три години, откакто бе била в Уудсгейт, но си спомняше пътя към главната спалня, сякаш меденият им месец беше вчера. Изправяйки гърба си до такава степен, че всеки момент можеше да се прекърши, тя събра мокрите си поли, обърна се на пети и тръгна нагоре по стълбите, без да поглежда назад.

Маркъс наблюдаваше величественото оттегляне на Катрин по стълбите. Очите му обходиха снажните й извивки и се зачуди дали знаеше колко прилепнала беше мократа й рокля към гърдите и колко го беше възбудило това.

Изпъвайки гръб, той се върна до бюфета, за да си налее още скоч. Кристалната чаша отразяваше изражението му и той се замисли над резкия, неочакван обрат, по който беше поел животът му. След няколко минути щеше да лежи до жена си в леглото, в което я беше любил за пръв път. В което й беше шептял неприлични думи, които я бяха карали да се изчервява и на което беше стигала до върха с викове на екстаз. Където любовта му към нея беше пулсирала по тялото му като опиат и всяка негова мисъл беше свързана с нея. Спомняше си всяка секунда, всеки момент и всяка глътка въздух, поета в това легло. Това бе неговият рай, преди да падне в ямите на ада.

Маркъс знаеше, че Катрин вярваше, че е бил с други жени, откакто бе изстинало брачното им ложе, но за разлика от приятелите си, които открито се хвалеха със завоеванията си и жадно търсеха нови, бе запазил целомъдрие. Ако не можеше да има жена си не искаше да има никоя друга, тъй като тя щеше да му даде едно жалко подобие на удоволствието, което бе получил в обятията на съпругата си.

Колко ли други мъже бяха изпитали същото удоволствие? Колко бяха опитвали сладкият нектар на устните й, бяха докосвали нежната кожа на бедрата й? Колко бяха докосвали това, което по право се полагаше единствено на него? С яростно проклятие Маркъс пропъди лошите мисли от главата си. Прокара длан през косата си, приглаждайки назад тъмните кичури коса от челото в жест на тревога, който Катрин би разпознала на секундата, ако го беше видяла.

За един кратък миг се зачуди дали да не довърши скоча и да изпадне в безсъзнание до камината, но бързо пропъди идеята. Не, скъпата му съпруга нямаше да прекара и една нощ повече без него. Най-накрая щеше да получи това, което искаше — Катрин да си плати за непростимото предателство.

Маркъс чувстваше краката си като направени от дърво, докато се изкачваше по стълбите. Беше си отделил достатъчно време да се приготви в една от стаите за гости в другия край на коридора, наслаждавайки се мрачно на факта, че Катрин вероятно вече беше в леглото му и ставаше неспокойна с всяка една изминала секунда, в която него го нямаше. Изхлузи ризата през глава с едно умело движение и изрита ботушите за езда в ъгъла. Облечен единствено с износен чифт бричове, които прилепваха плътно по бедрата му и ясно очертаваха нарастващата издутина между краката му, той прекоси коридора и пристъпи в спалнята.