Джилиан Итън - Мрачна красота

— Тойти шмотани бъгажи съ мноу тешки, ти, глупъвъ жено. Кунете ми не мо̀ат дъ дръпът с тях — извика той насреща й. Удряйки двата си породисти коня с юздите, той избръщолеви нещо на родния си език и каретата започна да се движи.

— Какво? Какво каза? Спри, ти казах. Спри веднага ! — Не искайки да повярва, че щяха да я оставят сама насред нищото в Шотландия, Катрин се опита да побегне след каретата, но напоените й от дъжда поли и дълбоката кал я държаха в плен в разровената земя, и когато най-накрая успя да се измъкне, кочияшът и каретата вече бяха изчезнали зад хълма.

— О, дявол да го вземе — прокле, тропайки с крак от раздразнение. Разхвърча се още кал, която покри бузите и върха на носа й. — Чудесно — промърмори, отпускайки рамене в поражение, — просто чудесно.

Дъждът не намаляваше, а и започваше да се стъмнява. Скоро слънцето щеше да залезе напълно, и въпреки че Катрин не знаеше много за Шотландия, беше наясно, че дори през лятото нощите бяха изключително студени. Трябваше да намери подслон, преди да е настинала, или, със своя късмет, да се е разболяла от пневмония.

Обещавайки на куфарите си, че ще се върне за тях възможно най-скоро, тя повдигна мокрите си поли, доколкото успя, и тръгна надолу по пътя, за който се надяваше, че води в правилната посока.

Вятърът виеше свирепо, а дъждовните капки се удряха гневно в прозорците, когато Маркъс се изправи, за да сложи още едно дърво в огъня. Бързият поглед към джобния му часовник показа, че отдавна беше минало полунощ, но въпреки кървясалите си очи и тъмните кръгове под тях, не се чувстваше изморен. Премествайки се до тесния перваз пред прозорците, които разкриваха долината отпред, той загледа бурята мълчаливо, а мислите му бяха скрити зад маска от безразличие.

Не беше се наспивал добре, откакто дойде в Уудсгейт, за което обвиняваше съпругата си. Не можеше да затвори очи, без да види лицето й. Не можеше да влезе в спалнята, която някога бяха споделяли, без да вдиша аромата й. Бяха дошли тук след венчавката си и тук тя му беше отдала срамежливо невинността си. Беше навсякъде, и в същото време никъде, преследвайки го като призрак.

Може би трябваше чисто и просто да й даде развода, който искаше, и да се приключва. Тя щеше да се завърне в Лондон, а той щеше да остане в Кенсингтън на тишина и спокойствие. Пътищата им щяха да се пресичат рядко, или изобщо. Но това нямаше да премахне постоянните му мисли за нея, предположи мрачно.

Изведнъж почувствал се неспокоен, Маркъс се обърна към шкафа с алкохол и си наля чаша скоч. Знаеше, че пие твърде често, но това бе единственото нещо, което притъпяваше болката в тялото му. Намести се в един богато тапициран стол пред камината и отпи бавно, докато разсеяно разсъждаваше какво го бе довело дотук.

Двамата с Катрин бяха толкова щастливи в началото. Беше му четвъртия сезон, а на нея първия. Първоначално беше привлечен от красотата й, но не след дълго интересът му бе засилен от нейния чар и остроумие. Беше интелигентна и забавна, забавлявайки го безкрайно с истории и поеми през дългите им разходки, на които ходеха заедно в началото на ухажването им. Когато беше откраднал първата си целувка от нея на един бал в сенките на градините на Воксхол, тя всъщност го беше зашлевила по лицето, а след това бе имала дързостта да се приведе напред и да го целуне . Беше, разбра Маркъс с бегла усмивка, един от най-любимите му спомени за нея. Отпивайки още една щедра глътка скоч, изражението му помръкна, когато се сети за събитията, които бяха последвали малко след сватбата им.

Беше я довел в Уудсгейт за медения им месец, където през деня се бяха забавлявали като деца, а вечер разкриваха тайните на телата си. Скромността на жена му го беше развълнувала, но това, което го зашемети, беше чувствеността й.

Маркъс никога не бе твърдял, че е светец, и беше спал с доста жени, преди да се ожени за Катрин. Беше предполагал, че брачната му нощ ще е пълна със сълзи и истерии преди и след акта, както подобаваше за повечето девственици, но я беше преценил погрешно. Нищо в Катрин не беше типично и тяхната брачна нощ не бе изключение. Беше потръпнала, когато беше навлязъл в нея, но за това не беше виновен тласъка на бедрата му, а раменете й, които го бяха придърпали към нея.

„Искаш ли да спра?“, бе прошепнал, а лицето му бе напрегнато от усилието да се владее. Сладките, невинни целувки и нежния й допир го бяха възбудили до полуда и едва се бе сдържал да не я обладае като някой разгонен звяр.