Катрин Стоун - Пламък и лед

— Справи се блестящо.

— С цената на големи усилия. Мислите ми непрекъснато се връщаха към девойката, която съучениците й са наричали Плашилото и която е била обект на подигравките на Марк, на Адам и на Розалин Сейнт Джон. Знаех, че в живота ти е имало обич, която си получила от Уини, Джулия, баба Ан и от майка си, променила отношението си към теб едва след започването на връзката с Марк. Сигурен бях, че ме обичаш и че усещаш любовта ми. Все пак се страхувах да не би заради жестокостта на Марк да изтълкуваш погрешно сексуалното ми желание. Боях се да не си помислиш, че съм те прелъстил със задна мисъл, защото ще се усъмниш във всичко, дори в любовта ми. Което се е случило, когато те изоставих не по своя воля.

— Аз… — Гейлън извърна глава, загледа се в куклата и смръщи вежди.

Той сякаш прочете мислите й:

— Разсъждавал съм и по този въпрос. Питах се дали и твоите представи за съвършената женска красота са били повлияни от „идеалните“ мерки на Барби. Реших, че мога да ти вярвам, че куклите наистина са твои приятели… и символи на любовта. Ако любимата кукла на майка ти не е била Барби, а е била парцалена кукла, ти пак щеше да я обичаш и да й шиеш красиви дрехи. Направи ми впечатление, че любимките ти носят тоалети, отговарящи на твоя вкус…

— Мислил си за това, докато си слушал разказа на Адам?

Сивите му очи проблеснаха като стоманени кинжали:

— Да. Зарекох се, че когато заловим или убием Адам, ще предам щафетата на моя помощник Питър Колинс и ще се прибера при теб. Питър заслужава признание, защото доста се потруди за разобличаването на престъпника, освен това разчитах той да се обади на Джон.

— На Джон ли?

— Прецених, че е най-добре той да съобщи на Полин.

„Полин…“ — помисли Гейлън. Деликатната и болнава съпруга на Адам, която е била най-добрата приятелка на Джени… и на Лукас. Когато е разбрал, че Адам е убиецът, той се е разтревожил за нея, питал се е как най-безболезнено да научи тя, че съпругът й е чудовището, отнело живота на четири жени. Но уместно ли е да натовари с непосилната задача Джон, който още не се е съвзел след смъртта на съпругата си?

— Обадих му се в понеделник — продължи Лукас. — Разговаряхме надълго и нашироко, обсъдихме и как Кей Си Ар отразява развоя на събитието. Убеден съм, че Джон така и не разбра истинската причина за обаждането ми — налагаше се да уточня някои подробности за Адам. Ала по време на разговора направих изненадващо откритие — че грижите за Полин помагат на Джон да преодолее скръбта си. Възнамерявах сам да й съобщя жестоката истина, дори мислех да го сторим заедно с теб. После осъзнах, че той трябва да го направи. Заради Полин… и заради Мариан.

— Нима си му казал за Адам?

— Не. Съобщих му, че всеки момент ще разкрием престъпника и тъй като Кей Си Ар е замесена, трябва непрекъснато да поддържам връзка с него. Адам беше споменал, че след смъртта на Мариан съпругът й изчезвал за часове, понякога и за дни наред. Джон обеща да не предприема продължителните пътувания с кола, които му бяха станали навик, и да не се разделя с клетъчния си телефон, когато се разхожда нощем из Манхатън.

— Знаел си, че веднага след обаждането на Питър Колинс ще иде при Полин — каза Гейлън.

— Да. Исках да съм сигурен, че тя няма да научи ужасяващата новина от Розалин Сейнт Джон, затова след последното обаждане на Адам поставих охрана пред дома й и наредих да подслушват телефона й.

— Предвидил си всичко.

— Не съвсем — тихо рече Лукас. Не беше предвидил най-важното — Брандън. Доверчивите очи на Гейлън му помогнаха да прогони неприятните мисли. — Все пак се радвам, че предварително уговорих как да постъпя с Полин. Защото докато слушах монолога на Адам, не успявах да се съсредоточа. Бях буквално обсебен от теб. Хрумна ми, че може би в юношеската си възраст си била преждевременно развита и си притежавала формите на Барби. Може би затова съучениците ти са ти се подигравали, а Марк те е дразнел, че си кльощава и плоска като дъска.

— И до какво заключение стигна?

— Реших, че си осъзнавала колко си красива и колко си секси. — Той се усмихна, като видя намръщената й физиономия. — И до днес не го осъзнаваш. Налага се да поработиш по въпроса, Гейлън. През онази нощ ти дадох първия урок, дано да си усетила каква страст изпитвам към теб, колко те желая.

— Мислиш ме за сексапилна, така ли?

Погледът му беше по-красноречив от всякакви думи.

— Май спомена и че ме желаеш…

— Да, желая те, както самецът желае женската. Имаш погрешно мнение за себе си, породено от жестокостта на близките ти, не на невинните кукли. С удоволствие ще посветя живота си на задачата да опровергая това твое мнение. Какво ще кажеш?